Част II - Лондон
Малко преди да кацнем бяхме над облаците и имаше слъцне докато в Лондон вече беше сумрачно. Много странна облачност имаше. Може това да е прочутата лондонска мъгла, но след като излязахме от нея бехме на не повече от 200м. Почти нищо не видяхме от Лондон.
След не дълго рулиране на огромното летище Хийтроу към самолета се прикача ръкав и слязохме на британкса земя.
След като излезе човек от ръкава попада в много странен свят. Първо страшно подерен и много добре обозначено пространство. В нито един момент не се замисихме на къде да тръгнем.
Докато не стигнахме до мястото в което нямаше знаци. Или някой ги беше взел. Малко объркване. Посещение на тоалетните. И опит да се разберем с жена, която стои зад едно бюро. Сравнително успешен опит и продължаваме напред.
Когато се пристига от България или друга европейска страна се пристига на терминал 1 или терминал 2. Междуконтиненталните полети са от терминал 3 или терминал 4. Оказа се, че те се намират доста далеко един от друг.
За да се премине от терминал 2 до 4 трябва да се качи човек на един автобус, който е от летището и нищо не се плаща. За да преминем от единия до другия терминал напуснахме района на литещето и в "насрещното", "насрещното" за 20 мин стига до терминал 4.
Терминалите са огромни пространство пълни със всякакви магазини с ниски цени защото са без някой данъци и мита, които трябва да се платят за всяка стока, която се продава в страната. Примерно без ДДС. Цените са много разумни и биха били още по-разумни ако търговците не виждаша в липсана на дънъци място за увеличаване на печалбата.
На Хийтроу за първи пър се почувствах като турист в столицата на един империя. По-скоро това е бивша империя, но по всичко си личи, че блясъка не е повяхнал. Имаше всякакви хора. Твърдят, че и на други место по света е така, но аз лично имам съмнения. Тук хората, които се виждат не са асимилирани. Можеш да видиш арабин на над 70 години с жените си с фереджета и заедно до тях мексиканци, американц и момчета от Испания. Усещането е много странно. Може би така е изглеждал Рим преди 2000 години. Всички говоря английски и когато има нужда се разбират, но са много различни.
Тук трябваше да изчакаме 6 часа. Не съм усетил кога са минали. Ако беше през деня може би щях да опитам да прескочим до разгледаме града, но явно някой друг път.
Качането на самолета за Сингапур продължи доста време. Самолета беше Boing 747-400. Това е най-големия пътнически самолет, който пътува. Може да превозва 550 човека. Самото товарене продължи доста време. След удобния A319 този Boing, който лети вече 15 години ми се стори малко тесничък. Седялките са по 10 в ред 3-4-3 и ние попаднахме в средата.
Преди излитането не разбрах защо имаше дърпане между две англичанки с разлика във възрастта около 50 години коя да седне от към пътеката. По-късно ми стана ясно, че за разлика от пътуванията на растояние 2-3 часа когато е по-интересно да си до проореца тук е много важно да не си до прозореца.
Пътуването продължава 12 часа и 35 мин. Страшно дълго. Направо ти писва. През това време е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се става и да се движи човек. Ставането ако не си до пътеката е доста трудно, а ако спят тези до теб си е невъзможно. През цялото време имахме мисля 17-20 телевизионни канала, които можеш да гледаш. Пред всеки има екран на който освен програмите можеш да гледаш и къде се намираш в момента, курса, височината, колко си изминал и колко остава.
Странно защо самолета от Лондон премина през Румъния, през цялото Черно море, малко през Турция, Арабски полуостров Индия и надолу към Сингапур. Когато минава през планинските райони се получава турболенция и усещането не е много приятно.
Самолета е огромен, когато тръгне да излита се вижда много ясно, че първо набира скорост да излетят крилата. Като излетят крилата излита и фюзелажа и накрая колесника. По време на пътуването също се усеща как крилата си летят почти самостоятелно. Има вибрации, които се виждат по върховете на крилата, но не се усещат защото не стигат до тялото.
Полета за разлика от този между София и Лондон премина на по-ниска височина. Може би има причина да е така или просто двигателите не работят ефективно по-високо, но през цялото време бяхме на 10500 метра.
Едно от удобствата е, че през по-голямата част полета минава във време, когато в България спим. Излита от Лондон в 23:10 българско време и лесно без напрежение човек може да спи през по-голямата част от полета. Поне докато няма турболенция и не започне да друса и поклаща :)
Храната е предостатъчно. Температурата е нормална. Всичко беше поносимо.
