Част I - София
Най-тежко е раздялата с роднините.
Неприятното в София, е че трябва да преживееш още няколко емоционални момента. Първото е за багажа. Много е важно да не си превишил дори с килограм самолетния багаж. Преди време може би свръх багажа се е смятал за възможност, но когато аз пътувах 1 кг свръх багаж беше равен на 61 EUR. Безумна цена.
Както можеше да се очаква имахме няколко килограма отгоре и се наложи да преценим кое е най-добре да се остави в България и кое да пътува с нас. Напрежението създава предпоставки за малки конфликти и грешни решения. В крайна сметка пак бяхме с килограм над позволеното, но момичето на check-in "забрави" да напише колко тежи последния куфар.
След това разговора с митничарите. Веднага ни прецениха и трябваше *да ги помоля* да ни обърнат внимание. Наложи се да прекъсна особенно важния им разговор за една много евтина и направо нова кола. Аз културно почаках, все пак съм решил да напускам страната през най-представилния КПП. Негово величесто митничаря ме попита дали ще се връщаме и като казах, че ще се връщаме изсумтя недоволно. Попита ме дали изнасям нещо над 400 лв и като изброих камера, фотоапарат и notebook допълни "Те тез не се броят". След пауза от няколко секунди добави "Хайде ще пишем кампютъра".
Не знам защо така се случвеше последните седмици преди търгването. Винаги когато си помисля дали си струва да прекарам извесно време извън България възникваше нещо, което доказваше, че не греша.
Проверката за внасяне на опасни предмети в самолета е някакво недорозумение. Би трябвало след като България има войска в Ирак на летището да има специално внимание за пренос на оръжие или експлозиви. Аз видях как изглеждат нещата извън България. Трябва да кажа, че това, което се прави в София е страшно безотговорно. Би трябвало багажа да преминава през скенерите и това да става под внимателния поглед на обучен персонал. Нищо подобно няма в София.
До Лондон пътувах с A319. Сравнително нов самолет за вътрешни полети. Първия му полет е 1999. Това беше най-луксозната част от полета до Австралия. Всичко беше много добре направено.
Излитане с него е като на влакче от увеселителен парк. Мощни двигатели на самолета помагат излитането да трае само няколко секунди. Много е приятно ускорението и набирането на височина.
Полета премина на височина 11500 при почти безоблачно небе. През цялото време се виждаше Европа. Най-добре изглеждаше крайбрежието на Средиземно море. Много ни хареса пътуване до Лондон. За по-малко от 3 часа стигнахме. Сравнително бързо ни пуснаха да кацнем. Храната беше много добра. На децата раздават играчки. Всичко беше много хубаво.
