сряда, декември 15, 2004

SOF-BNE Сингапур

Пътуване от София до Бризбън

Част III - Сингапур

Кацнахме в Сингапур в 16:40 тяхно време. Или нещо такова. В Сингапур вече нямах представа дали е ден или нощ в България. Там трябваше да изчакаме 4 часа. Малко след като кацнахме вече беше тъмно.



Сингапурското летище също много ме впечатли. Усеща се веднага, че си в Азия. Цветятя са много странно красиви. Изглеждат като от картичка. Навсякъде има надписи на китайски. Има доста полицаии. Всъщност има много полицаии.

Навсякъде имаше орхидеи. Някой от тях приказно красиви.



Хората също са много. След Лондон едва ли това можеше да ме впечатли. Интересни бяха магазините за техника. За първи път успяхна "тяхна" територия да вида магазини. Изглеждат странно подредини стоки, за които не бях и чувал. Разни мобилни компютри с екрани от по 8", с инсталиран WindowsXP и надпис, че има 1Gb памет.



През цялото време правих снимки. Докато снимах една от залите виждам в екрана странни фигури. Изглеждат като излязли от Counter-Strike. Специални части в пълно въоръжение. Бронежилетките автоматичното оръжие с показалец до спусъка. Нямам представа къде отиваха, но бяха 6-тима, които само с вида си всяваха респект. Много ми се искаше да им щракна една снимка, но реших, че държа да пристигнем в Австралия с фотоапарата и по възможност с полета за който имаме билет :)



На изхода за полета за Brisbane имахме проверка на багажа. В Лондон проверката беше детайлна, но тук направо ни съблякаха. Имах монето в джоба си. Може би 10 ст. Детектора ги хвана. Накараха ме да ги извадя и пак проверка. Жена ми имаше колан. Колата е с капси. Не я пуснаха с него. Накараха я да го махне и я првериха без него. Мен при проверката след като реагира катарамата на колана ми издърпаха колана и внимателно разгледа капсата и между капсата и панталона дали нямам нещо. Детето го накараха да мине само през детектора. То разбира се не искаше и се разплака. Но докато не мина само никой не мина.

В Сингапур бяхме проверени :)

Полета до Brisbane беше с Qantas. Полета е е 7 часа и аз лично предполагах, че ще бъдат най-трудните. Нищо подобно. Самолета беше Boing737. Уникалното за този самолет е специалното внимание отделено за децата. Самия факт, че предлагаха специални детски менюта. Имаше 2 самостоятелни цпециални детски тоалетни е доста интересен факт.

Самолета беше пълен с деца. На всякакви възрасти и от всякакви раси.

Самото пътуване беше много приятно. Малко след излитане се преминава екватора. Може би точно този момент съм го проспал, но като се събидих видях, че за първи път съм в южното полукълбо.

Храната отново беше достатъчно.

Преди да кацне самолета минава над крайбрежието. Времето беше хубаво през целия път и при снижаването имахме възможност да огледаме околността на града. За първи път видях слънцето или по-точно как осветява тук. Светлината е странно бяла. Докато в България дори и в най-слъчевите дни си е малко жълтеникава. Тук светлината е по-скоро бяла към луминисцентна. Разликата се вижда веднага, но е трудно да се обясни.

Очаквах да вида доста попупостинни месности, но се оказа, че на хиляди киломентри е обработваема площ.



Самото летище е така направено, че захода се прави от към океана. Много приятна гледка преди кацане. Самото кацане беше много умело и вече бяхме на австралийска земя.