понеделник, февруари 04, 2008

Бюджет по Американски


Отнело е около 200 години на САЩ да стигнат до бюджет от 1 трилион долара (1000 милиарда). Случило се е не при друг, а при Рейгън през 1987. Едва ли може да се сличи при някой от предните президенти.

Рейгън е и последният, който е имал възможност да изчисти вътрешния дълг на САЩ. Той обаче е направил всичко необходимо да засили скоростта с която дълга расте. Да имаш такъв дълг е като да вземеш заем и да не плащаш. Не само да не плащаш, но и да си вземеш пак и така без край и без да ти търсят отговорност.

Направил е и още няколко неща, но ние трябва да му благодарим, че не е направил това, което е смятал, че като бежествено избран е преднзначен - да започне третата световна война и да унищожи злото - Армагедон. Няколко пъти е заявявал това и никой от приближениете му не се съмняват, че би го направил.

Да се върним към бюджетите. Не много след Рейгън има друг президент от същатата партия с принос към вътрешния бюджет, който едва ли ще може да не се отчете в историята.

През 2002 година се стига бюджет от 2 трилиона (2000 милиарда долара). Сегашният президент е този, който го внася. Това става след 15 само години.

И не след дълго. Само след 6 години се стигна до бюджета за следващата 2008, който е вече 3 трилион (3000 милиард).

Следващият американски президент ще има невъзможната задача да намали скоростта на скоростта на растеж на дефицита. Какво остава да говорим за самия дефицит.

петък, януари 04, 2008

Айова

Това е един от по-малките щати в САЩ, в който започнаха предварителните избори за американски президент. Не зная по какъв начин е избран да бъде първи и дали е традиция или се избира по случайност, но за тези избори всичко започна от този щат.

Има две реални партии в САЩ - демократи и републиканци. Официално са много повече, но тези две са основните играчи. Всяка от тях ще излъчи по един кандидат, който ще участва във финалните избори през ноември.

В началото стартираха с около десетина кандидати от всяка партия. На точно определен ден за всеки щат ще има предварителни избори, които ще определят финалистите.

Наблюдавах как протичат тези предварителни избори. Впечатлен съм колко прецизно се атакуват определени групи от обществото. Няма нищо случайно, няма нищо на база на усет. Всичко е математика, проценти, сегменти и планиране. По-скоро подхода е като продажба на нов продукт на пазара отколкото даване на възможност хората да изберат.

Реално хората нямат избор между един или друг кандидат. Те избират така, както биха избрали препарат за пране. По начина, който им бъде представен и доколко това ги засяга.

Много професионален подход имат екипите поне на база на това, което се вижда. Спомням си изборите в България и ми се струва, че има какво да учим и то много. Би трябвало, или поне ако аз бях в българската политика, да се изпращат хора, които да присъстват и да се учат как се правят избори. Не с купуване на цигани с олио или плащане с крадени пари на още 2 хиляди плаката. Тук става дума за много сериозна игра играна от много умни хора.

Още нещо направи впечатление на тези избори. Барак Обама е много, много добър. За жалост е толкова добър, че това може да го унищожи в най-буквалният смисъл на думата.

Невероятен оратор е. Аз не съм виждал по-добър оратор. Някой, който толкова добре да работи с езика, паузите, тялото и момента. Този човек има харизма. Умее да наелектризира тълпата. Ако не му се случи нещо, дано да го опазят, той ще бъде следващият президент. За добро или лошо.

вторник, януари 01, 2008

Ставате ли за емигрант?

Интересен тест, който видях наскоро от в един от форумите. Човека, който го публикувал е с псевдоним nov_sum и описва опита си по следния начин:

Прибрах се преди месец и не смятам да се връщам повече. Работих какво ли не – мебелна фирма, докер, разносвач на пици, градинар, шофьор на такси , пиколо... С всякаква такава обща работа там ще сте материално толкова добре, колкото и в БГ. Америка отдавна е много различна и не това, което беше. Ще живеете в един чужд свят, свят който е много по-различен от вашия, ще търсите щастието там, където то не е. Е, за всеки е различно разбира се. Но аз не съм от тия, за които смисълът на живота е да има с какво да напълня хладилника – това съм го можел навсякъде. Сега съжалявам ужасно за загубената една година, за това че изпуснах страшно много възможности, за да си търся късмета на 12000 километра от там, където е сърцето ми. Майната им на загубените пари. Спечелването на зелена карта може да е мечта за едни, но на мен ми обърка живота и разби семейството.


Според мен теста много точно синтезира основните проблеми с които хората се сблъскват . По-добре го попълнете преди да участвате за зелена карта догодина.

-----------------------------------------------------

Отговаряйте с ДА/НЕ:

1. Възрастта Ви над 35 години ли е?

2. Семеен/семейна ли сте?

3. Имате ли деца на възраст между 12 и 16 години, които ще пътуват с Вас?

4. Имате ли собствено жилище в България?

5. Имате ли работа в България?

6. Доходите Ви в България са поне колкото средния доход в страната?

7. Може ли да се каже, че вашето ниво на владеене на английски език е по-ниско от средното?

8. В случай че сте семеен/семейна, може ли да се каже, че нивото на владеене на английски език на вашият съпруг/съпруга е по-ниско от средното?

9. Вярно ли е, че нямате особена квалификация?

10. Вярно ли е, че нямате висше образование?

11. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е че съпругът/съпругата Ви няма висше образование?

12. В случай, че имате образование по-високо от средното и/или имате специална квалификация, вярно ли е, че не сте проверили ли дали то се признава в САЩ и дали има търсене на такива специалисти в града, в който планирате да живеете?

13. Вярно ли е, че не сте работили извън България досега?

14. Вярно ли е, че не сте живели извън България досега?

15. Вярно ли е, че разчитате да работите неквалифицирана (нискоквалифицирана) работа, за да се издържате в САЩ?

16. Вярно ли е, че впечатления за съвременния живот в САЩ си създавате единствено от единични разкази на познати?

17. Вярно ли е, че не сте проверили и съответно изчислили, какъв общ доход ще Ви е необходим в САЩ, за да живеета със стандарта от България?

18. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е, че не всички членове на семейството Ви споделят Вашия ентусиазъм за заминаване?

19. Имате ли близки приятели и роднини в България, за които предполагате, че ще ви липсват (на Вас или на някой от семейството Ви) дотолкова, че това да усили настроенията Ви за връщане в България скоро след пристигането Ви в САЩ?

20. Вярно ли е, че участвахте в лотарията “Зелена Карта” без да сте напълно убедени, че искате да спечелите и да заминете?

21. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че планирате в началото да работи само единия от вас?

22. Смятате ли, че заплащането за работата, която предполагате/възнамерявате да работите ще бъде по-ниско от $12.00/час?

23. В случай, че сте семеен, смятате ли, че заплащането за работата, която предполага/възнамерява да работи съпругът/съпругата Ви, ще бъде по-ниско от $12.00/час?

24. Вярно ли е, че изборът на място за установяване в САЩ е направен без да проверите цената на живот (наеми, транспорт, заплати и т.н.) на това място?

25. Вярно ли е, че социалният живот и контактите с близки и приятели са важни в значителна степен за да се чувствате добре и спокойни?

26. Планирате ли да работите известно време в САЩ и после да се завърнете в България?

27. Вярно ли е, че не сте подготвен финансово за период от няколко (например 3) месеца, в който може да се наложи Вие (и семейството Ви) да се издържа със собствени средства, докато намерите подходяща работа и започнете да работите?

28. Вярно ли е, че в случай на трудности в началото на престоя Ви в САЩ, ваши близки или членове на семейството ви, биха започнали да настояват за връщане в България?

29. Вярно ли е, че не познавате добре законите и нормативната база в САЩ?

30. Пушите ли?

31. Консумирате ли алкохол повече от 3 вечери в седмицата?

32. Страдате ли някое от “стресовите” заболявания (например високо кръвно, лесно стомашно неразположение, главоболие и т.н.)

33. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че отношенията Ви със съпругът/съпругата Ви са се изострили във връзка с някои разногласия по заминаването в САЩ?

------------------------------------

0 до 10 отговора “НЕ” – Откажете се от идеята за емиграция. Според нас шансовете Ви за успещна емиграция в САЩ са много близо до нулата. Разбира се, Вие взимате решенията в своя живот, но нашият приятелски съвет е да не предприемата тази стъпка, защото вероятно ще Ви създаде много трудности и ще изживеете разочарование.


11 до 18 отговора “НЕ”
– Вероятността за успешна емиграция не е достатъчно висока. Преосмислете добре заминаването си. Надяваме се, че имате време до заминаването и бихте могли да засилите подготовката си. Пожелаваме ви да вземете трезво решение. Късмет!

19 до 24 отговора “НЕ” – Шансовете ви за успех в САЩ изглеждат сравнително реални. Надявам се, че този тест Ви е показал слабостите в подготовката Ви. Опитайте се да ги отстраните доколкото това е възможно. При всички случаи, заминаването Ви изглежда сравнително правилна стъпка. Ще имате нужда от късмет, здрави нерви и търпение.

25 до 33 отговора “НЕ” – Според нас са налице необходимите предпоставки, за да се чувствате комфортно в САЩ. Желаем Ви много късмет и успех в САЩ!

петък, декември 14, 2007

Извънземните

Винаги е имало разни налудничави теории за извънземни. Никой не може да докаже, че извънземни няма, а и винаги е имало такива, които са убедени, че някой, някъде крие Истината. Причини много, хора различни.

Аз съм от тези, които гледат филми, четат книги, но въпроса за присъствието на извънземни не е стоял много сериозно. Наскоро някой факти ме карата да се замисля.

Хората от зората на цивилизацията са пращали всичко необяснимо в религията. Дали е било чисто физично явление или природен феномен всичко е намирали обяснение в свободни вярвания или религиозни догми.

Някъде след втората световна война това е било трудно да се направи. Имало е различни събития, която са карали правителствата да се замислят над въпроса "Ами ако наистина има извънземни?".

Има документирани събития за обекти над Белия дом, които са имали необяснимо поведение и регулярно появление в продължение на седмици. Де да беше измислица. Трудно е да фалшифицираш подобни документи в наше време.

В резултат на тези събития американският президент по това време заедно със сената създават комисия да разгледа внимателно събитията. Има създадена и група, състояща се от умни хора в различни области на човешката цивилизация, която не е обсъждала въпроса дали има или няма извънземни. Тя се е занимавала с въпроса как да се реагира ако се окаже, че ги всъщност извънземни има и те се появяват с определена цел.

Резултатите са били тайна доста години, но давността е изтекла наскоро. Препоръките са били, че ако се окаже, че има сила по-голяма от тази на държавата/армията/съда това ще разклати необратимо основите на държавата. При признаване на съществуването на извънземна цивилизация това ще разклати не само материалните устои, но и духовни устои на цивилизацията. Препоръчва се да не се прави при никакви условия. Да се отрича докато е възможно. Препоръчва се също да се правят всички опити да сме готови ако се появят, каквото и да значи това.

В края на 90-те има няколко реални примера не просто за засичане на непознати летящи обекти, но за насочена и организирана държавна реакция в следствие на подобни чести наблюдения. Става дума за Франция и Белгия.

Последното, което наистина ме накара да се замисля сериозно е няколко книги в САЩ. Това не са от тези, които може да си купиш в книжарницата. Това са ръководствата за поведение при бедствена ситуация за полицията и друга такава книга специално за пожарната.

В ръководството от 1996 години има глава за поведение при контакт с извънземни! Какво да се прави ако се появат в следствие на кацане, в следствие на авария на апарата с които се предвижват или при явна атака от тяхна страна. Как да се постъпи ако има ранен извънземен и какво да се прави ако хората около проявяват поведение в следствие на атака с психо средства от страна на извънземните.

Тези ръководства са военен устав за поведени при извънредни ситуации. Там няма неща, които няма вероятност да се случат. Препоръките са на база опит или събрана информация от държавни агенции включително армията и информация е с цел да се помогне по някакъв начин на населението при евентуално бедствие.

Интересно беше, че имаше доста подробности, които не приличат да са извадени от фантастичен роман. Или поне не от такъв, който аз съм чел или гледал. От къде ли идват? Кой има информация как може да изглежда пострадал извънземен и как да се отнася с него полицията?

Може да са просто фантастика. Ако са измислици това ще е единствените измислици в тези две книги. Всичко останало е свързано с оцеляването на хората при бедствена ситуация. Тогава, когато разликата между живота и смъртта е едно погрешно действие или бездействие.

Дано да не се наложи да се запознаем от близо.

неделя, декември 02, 2007

Изморените крака

Има различни компании за лекарства по света. Има големи и още по-големи. Всяка компания за производство на лекарства, като всяка друга компания, има една единствена цел - по-голямата печалба. Производството на лекарства за неизлечими болести, които изискват регулярна употреба е най-сигурният начин за по-големи печалби.

Във всяка голяма компания - корпорация - има отдел за реклама и продажби. Това са хора, които трябва да продават продукта независимо колко е добър. Повечето от тях са абсолютно безскрупулни. Важното е да се продаде повече от предната година. Без значение как, защо и до какво води това.

В последните десетилетия се забелязва интересна тенденция. Да се откриват болести, които готовите лекарства лекуват вместо да се правят лекарства които да лекуват болести. По-важно е да временно се намали страданието вместо да се излекува пациентът.

Излекуваният пациент е загубен клиент!

Един случай беше разследван наскоро по медиите тук. Една голяма компания разработила лекарство за болестта на Алцхаймер. Интересна разработка и с перспектива. Хората, които заболяват са добър вид клиенти - те никога не се излекуват и купуват лекарството регулярно до края на живота си. Обаче има малък проблем, те са малко на брой тъй като болестта се проявява сравнително късно в човешкия живот. Със състаряване на населението те ще стават все повече, но скоростта на състаряване не е е била достатъчна за Отделът.

В Отделът решават да увеличат продажбите. Как става това? Разглеждат какво са описали хората, които са употребявали лекарството. Няколко от тях казали, че вечер чувствали краката си изморени, но това усещане изчезва след употреба на лекарството за болестта на Алцхаймер.

Готово! Новата болест е готова. Името е поетично точно като на нов продукт - "restless legs". Болестта е чудесна защото няма опасност да бъде излекувана, трябва всяка вечер преди лягане да се взима лекарството и има много клиенти за продукта. Колкото повече реклама, толкова повече "болни" хора.

Следва разяснителна кампания на болестта и разбира се на лекарството. И резултатите са налице. Печалбата от това същото лекарство е около 500 пъти повече от предната година, когато е било употребявано по предназначение. Печалбата е 550 милиона долара само за миналата година. Това е за болест, която не е била известна преди 5 години. Няма я по учебниците и не е известна по света.

Сигурен съм, че ще се появи и в други страни включително и по България. Въпрос на време е страданието от изморени крака да се рекламира по медиите, разбира се заедно с единственото лекарство на пазара. Рекламите са много добри. Ще видите, че и в България ще се продава много добре лекарство създадено да облекчава страданието на 80 годишни болни от Алцхаймер. Хора на всякаква възраст ще го купуват и взимат преди лягане ... за да си починат краката им.

Бизнеса преди всичко!

неделя, ноември 11, 2007

10 Ноември

Когато 10 Ноември дойде аз бях вече с паспорт. Бях на училище и един от преподавателите каза, че Тодор Живков вече не бил начело. И... толкова. Нищо друго не се случи. Никой в града не излезе да се радва по улиците, никой не се разплака.

Ако знаеха какво предстои всички щяхме да плачим.

Около 1989 градът беше около 200000 човека с две елитни гимназии, много средни училища, 3 техникума, с голямо военно летище, с оромни комбинати за преработване на месо, друг за млечни произведения, трети за пилешки продукти. Огромна болница пълна с лекари, персонал и модерно уборудване. С огромен завод за електронни изделия, друг за машиностроителен инвентар. С фабрика за военната индустрия. Повечето от тях изнасяха продукция по света - Франция, Германия, Африка и разбира се в страните от съветският блок.

След 15 години града беше е официално 57000, от които вероятно 45000 циганите. Няма летище, няма преработване на месо, няма преработка на масло или мляко. Няма електроника, няма машиностроене. Болницата е полупразна, училищата изпозатворени. Телефоните се упрвляват от съседния град, всички поделения затворени. Няма, няма, няма ...

Всъщност, има едно нещо в изобилие - демокрация и от това всички са много, много щастливи.

Наскоро четах една статия в Time за младежите в Китай. В последната година доходите на образованите млади хора са се увеличили с 30%. В разговорите с тях се вижда, че никой не се интересуваше от политика. Ако има възможност да живее добре за всеки човек е без значени как се казва управляващият и под какво име или цвят е партията на управляващите. Ежедневните им проблеми се въртяха около това в кой ресторант да вечерят и кой клуб е по-интересен в последно време.

Кой идиот в България реши, че хората се интересуват от политика вместо от възможност за образование и работа? Кой измисли унищожението на държавното управление за да можело частното да бъде конкурентно? Май се сещам за имена, които в началото на 90-те говориха всички тези глупости. Те са все още в политиката. Аз като един от хората на моя град искам да им благодаря. Без тяхна помощ моя град би могъл да бъде все още пълен с живот и хора. Би могъл... Благодаря Ви!