Повечето хора идвайки от България изпитват затруднение да платят в американски ресторант. Не говорим за заведение за бързо хранене. Там е ясно. Първо плащаш а после ти дават хамбургера.
Ресторанта е място в което задължително има сервитьор. Има добри и не толкова добри ресторанти. В България съм бил и в по-добре изглеждащи ресторанти с много добра храна. Голямата разлика обаче не е в храната или ресторанта а в обслужването
В САЩ сервитьорът се опитва да създаде добро впечатление. Защо ли? За разлика от колегите им в България тук сервитьорите не получават заплата. Повечето, ако не и всички, работят само за това, което клиента е готов да плати над цената на храната.
Никой не е задължен да остави нещо за сервитьора. В бележката, която ти дават има място, в което пишеш колко оставяш за обслужване. Сам решаваш. Ако напишеш нула значи не си доволен и нищо не оставаш за сервитьора.
Не се дават пари директно или поне не съм чувал някой да плати храната с кредитна карта и да остави банкноти отделно за обслужването. Това с банкнотите официално се прави по хотели и таксита. За хотелите може да напиша някой друг път.
Първите усещания от американски ресторант обикновено са: много и много вкусна храна, и много внимателни, та чак прекалено внимателни сервитьори. После свикваш с вниманието и ти се струва нормално. Като се върнеш в България виждаш, че всички сервитьори, трябва да бъдат изритани на улицата заради начина, по който се държат с клиентите.
Да се върнем на ритуала по хранене в ресторант. Влизаш в ресторанта и отиваш на рецепцията или стоиш до вратата да дойде сервитьор. Там обявяваш с колко човека ще се храниш. Може също да имаш предпочитания като примерно, че искаш детско столче или задължително да си до прозореца.
В зависимост от ресторанта и времето може да се окаже, че трябва да почакаш да се освободи такава маса. Ако има такава маса този, който е на рецепцията или някой от другите сервитьори те води до масата, която е за теб.
Сядаш и изчакваш да донесат менюто. Заедно с менюто получаваш и вода с лед. Това всъщност е почти задължително. Има дежурни чаши за вода с лед. Можеш да пиеш колкото искаш вода и винаги е с лед. Това не се плаща. Не се плаща и някакъв вид храна, която е само за начало на храненето. Примерно препечени хлебчета с някакъв сос или нещо такова.
Задължително сервитьора ви остава да си изберете храната на спокойствие. Той се грижи за вас много внимателно защото вие сте Клиента, който решава дали да остави нещо за него.
Избираш си това, което ти харесва и следващия път, когато се появи сервитьора, което обикновено е след минута две, се прави поръчката. Сервитьора може да отговаря на въпроси за храната. Има ли определена подправка или колко е люто. Има 5 нива на люто и се измерват със звезди. 1 е слабо люто, а 5 звезди е само за професионалисти.
Храната идва и обикновено е два пъти повече отколкото искаш. Досега като качество храната е била много на ниво. Със сигурност зависи от ресторанта, но там където съм ходил храната е била добре. Никакви проблеми след това.
До тук всичко е логично. Сега идва време за плащане и разликите с това, което е в България и Австралия.
Искаш сметката и ако много искаш може да си вземеш останалата храна. Не е необходимо да обясняваш защо я искаш. Това, за кучето в къщи може да се пропусне. Храната, която е останала понякога е почти половината. Дори и в по-скъпите ресторанти това не е неучтиво.
Разбира се, че зависи от ресторанта. Ако ресторанта изисква формално облекло искането на храната не е много добър начин за завършване на вечерта.
1. Сметката я получаваш затворена в нещо като малка папка. Сметката е всичко, което сте поръчали и крайната сума само.
2. В малката папка има място в което да си сложиш кредитната карта. Слагаш си кредитната карта там и ако искаш запазваш списъка с ястията които си поръчал и крайната цена.
3. Сервитьора взима папката с твоята кредитна карта.
4. Сервитьора се връща с папката, в която си стои твоята кредитна карта, но сега вътре има две касови бележки. Едната е за теб, едната е за заведението. На касовите бележки има сумата за храната, която си поръчал, място на което да попълниш колко оставаш за обслужването и сумата от тези две числа.
5. Попълваш колко си доволен от обслужването. При добро обслужване е добре да бъде 15%, при много добро обслужване 20%. 10% е не съм доволен, а 0 е когато смяташ, че сервитьора трябва да си намери друга работа. Случвало ми се е 2 пъти да оставям 0. В повечето преживяното си заслужава 20%
6. След като си попълнил двете числа и си се подписал си взимаш кредитната карта заедно с касова бележка, която е за клиента и си ставаш.
Почти винаги си доволен от ресторанта, храната и прекараното време. Особено от обслужването!
