Да пишеш политически коректно е въпрос на образование. Имаш време да редактираш и да сведещ до минимум възможността да бъдеш обвинен в пристрастие.
Да говориш политически коректно е въпрос на опит. Добре научени изрази просто заменят такива, които би употребил в по-неформална ситуация.
Да мислиш политически коректно. Е това вече няма как сам да постигнеш. Необходимо е всеотдайната помощ на няколко институции в продължение на много години.
1. Медиите с ежедневното опресняване на кои са лошите и кои сме ние.
2. Училището с липсата на образование извън кратката околност на света, с който имаш пряк контакт. Както и разесняване на кои сме ние и кои са лошите в нашата история. Както и световната, която вкючва какво направихме ние в последните няколко стотин години.
3. () <- имаше нещо, но след редакцията нищо не остана.
4. Бизнеса с точните и ясни краткосрочни цели, които изключват всичко, абсолютно всичко, което отклонява или забавя печалбата. Както и финансиране на кампании, които разесняват кой пречи потребителите да получат по-пълно и точно задоволяване на нуждите им.
5. Политиците. Всъщност това отдавна е към точка 4.
сряда, октомври 26, 2005
събота, октомври 22, 2005
Довиждане Австралия!
Никога не съм се борил да замина за Австралиа. Имах възможност да получа договор за работа без да го търся. Просто така се получи. От първия ден имах работа и не бях инвестирал 1 лев или 1 ден от моя живот за да дойда тук. Това ми даде възможност да съм по-критичен от хора, които бяха изхарчили доста пари и с години са чакали да дойдат.
Поживях в Австралия. Доволен съм от опита, който събрах. Ако трябва сега да се върна назад пак бих избрал същия път.
Визата ми беше за 4 години. На втората има формална процедура за да получа емигрантски статус. Всеки, които е бил в Австралия легално за 2 години и няма криминални прояви може да подаде документи за емигрант. Казаха, че не знаят случай на някой с образование и работа да са му отказали. Компанията, в която работих се разширява, а продукта, в който работих имаше огромен международен успех. Имах достатъчно основания да смятам, че ме очава повишение в длъжност и заплата. Няма друга причина да напусна Австралия освен желанието ми да го направя.
В началото не беше лесно. Никак. Света е различен когато го гледаш от България. Когато такива елементарни неща като говор без акцент се загубят вече живота ти не е същия. Само който е стоял в магазин или банка и след първата дума, която каже вижда промяната в лицето на човека отсреща ще разбере за какво става дума. А и като вземат да ти говоря бааавнооо защооотооо тиии сииигурнооо неее разбираааш... Не е лесно. И НЕ СЕ СВИКВА.
Има много заблуди за Австралия, които се ширят в България. Причината е, че Австралиа се променя. Преди 10 години е била различна страна. Сега е различна. Докато бях там разрушиха още няколко социални предибивки, които са съществували от десетилетия.
Ако отивате там да знаете. Не е вярно, че е лесно! Не е вярно, че ще живеете по-добре. Поне първите няколко години години. Е да, само няколко години, но 1000 пъти ще си зададете въпроса "Какво правя аз тук?" И няма добър отговор. Особенно за жените с деца. Много е трудно.
За мен свободата винаги е била с главна буква. Свободата да избереш къде да живееш. Свободата да избереш как да живееш. Избора да бъде наистина какво искаш, а не къде ще ти е по-"евтино" или къде ще ти е по-"лесно". Защото евтиното и лесното се плащат. И понякога се плащат с неща, които нямат материално измерение.
Довиждане Австралиа! ;)
Поживях в Австралия. Доволен съм от опита, който събрах. Ако трябва сега да се върна назад пак бих избрал същия път.
Визата ми беше за 4 години. На втората има формална процедура за да получа емигрантски статус. Всеки, които е бил в Австралия легално за 2 години и няма криминални прояви може да подаде документи за емигрант. Казаха, че не знаят случай на някой с образование и работа да са му отказали. Компанията, в която работих се разширява, а продукта, в който работих имаше огромен международен успех. Имах достатъчно основания да смятам, че ме очава повишение в длъжност и заплата. Няма друга причина да напусна Австралия освен желанието ми да го направя.
В началото не беше лесно. Никак. Света е различен когато го гледаш от България. Когато такива елементарни неща като говор без акцент се загубят вече живота ти не е същия. Само който е стоял в магазин или банка и след първата дума, която каже вижда промяната в лицето на човека отсреща ще разбере за какво става дума. А и като вземат да ти говоря бааавнооо защооотооо тиии сииигурнооо неее разбираааш... Не е лесно. И НЕ СЕ СВИКВА.
Има много заблуди за Австралия, които се ширят в България. Причината е, че Австралиа се променя. Преди 10 години е била различна страна. Сега е различна. Докато бях там разрушиха още няколко социални предибивки, които са съществували от десетилетия.
Ако отивате там да знаете. Не е вярно, че е лесно! Не е вярно, че ще живеете по-добре. Поне първите няколко години години. Е да, само няколко години, но 1000 пъти ще си зададете въпроса "Какво правя аз тук?" И няма добър отговор. Особенно за жените с деца. Много е трудно.
За мен свободата винаги е била с главна буква. Свободата да избереш къде да живееш. Свободата да избереш как да живееш. Избора да бъде наистина какво искаш, а не къде ще ти е по-"евтино" или къде ще ти е по-"лесно". Защото евтиното и лесното се плащат. И понякога се плащат с неща, които нямат материално измерение.
Довиждане Австралиа! ;)
Сидни
Има няколко книги от типа: "100 филма които трябва да гледаш докато си жив" или "100 места, които трябва да посетиш докато си жив". Определено Сидни е едно място, което трябва да се посети. Невероятно място.
Имах възможност да бъда там няколко дни. Спокойно да разгледам града както и да се видя с българско семество, което е там от доста години.
Всичко което видях беше чисто, подредено и много красиво. Бризбън съще е чист и подреден, но по-скоро прилича на курорт. Сидни е град със световен мащаб. Невероятно красив.
Трудно мога да сравня Мелбър и Сидни, но ако имам възможност бих избрал Сидни.
Когато стигнеш до Операта усещането е странно. От близо не изглежда така, както съм си я представил. Усещането е по-скоро за храм отколкото за опера. Страхотно място.
Имах възможност да видя и зоологическата градина. Вероятно една от най-добрите в света. Съшо страшно ни хареса.
Минайвайки видяхме китайска градина. Влезахме само да погледнем и стояхме 4 часа. Красиво и храмонично място в центъра на града.
Сидни е невероятен град!
Имах възможност да бъда там няколко дни. Спокойно да разгледам града както и да се видя с българско семество, което е там от доста години.
Всичко което видях беше чисто, подредено и много красиво. Бризбън съще е чист и подреден, но по-скоро прилича на курорт. Сидни е град със световен мащаб. Невероятно красив.
Трудно мога да сравня Мелбър и Сидни, но ако имам възможност бих избрал Сидни.
Когато стигнеш до Операта усещането е странно. От близо не изглежда така, както съм си я представил. Усещането е по-скоро за храм отколкото за опера. Страхотно място.
Имах възможност да видя и зоологическата градина. Вероятно една от най-добрите в света. Съшо страшно ни хареса.
Минайвайки видяхме китайска градина. Влезахме само да погледнем и стояхме 4 часа. Красиво и храмонично място в центъра на града.
Сидни е невероятен град!
неделя, октомври 02, 2005
Аз съм Izbran
Получих едино писмо. Впечатлен съм. Реших да го публикувам. Бих платил за да разбера колко човека са отговорили. Много интересно. Надявам се да е социологическо проучване за нивото на интелигентност, а не рекламна кампания на истинска фирма.
Imash kysmet. Ti si izbran ot grupa potrebiteli na e-mail, za da prekarash 14 bezplatni noshtuvki s pridruzhitel v 1000 hotela v Bylgariia i drugi 14 dyrzhavi ot Ervopa.
Ima edno uslovie! Za da se vyzpolzvash, izberi 7 poznati i gi pokani da vzemat uchastie v Akciiata. Neka i te informirat svoite poznati. Shte napravish reklama na hotelite, v zamiana na tova te ti garantirat 14 bezplatni dvumestni noshtuvki v prodylzhenie na 12 meseca.
Ako do 10 minuti shte pratish tova syobshtenie v nepromenen vid na 7 poznati, a kopieto shte pratish na e-mail: zaiavka@XXXXX(vpishi go pravilno) to sled malko shte poluchish e-mail sys specialen kod davasht vyzmozhnost za vzemane na chek XXXXXX za bezplatni noshtuvki.
петък, септември 16, 2005
Outback house
Има няколко интересни reality show-та. Интересни по различен начин. Едното, което изглежда много любопитно взима група съвременни австралийци и ги връща 150-200 години назад.
По времето на първите заселници. Избират ги да бъдат в родствени връзки с първите заселници. Нещо като "вижте как са живяли вашите предци"
Организират им живота по абсолютно същия начин. Разполагат със съшите инструменти/дрехи/храна/къщи. От време на време идват хора, които са облечени според годината в която живеят. Примерно пощальон или продавач на дрехи. Търговец на вълна или хора от властта.
Много странно изглежда да видиш как семейство от Сидни само след една седмица няма нищо общо с живота от 21 век. Идват с iPod, слънчеви очила и наднормено тегло.
След месец вече не помнят кога последно са се къпали. Говорят повече за какво искат от живота. Харесват залезите и пеят вечер заедно.
Прави ми впечатление, че повечето са силни натури. Има и изключения, но повечето биха оцеляли. Живота е бил много тежък. Наистина колко тежък може да се види във всеки от епизодите. Нищо не им дават на готово. И това, че някой загубват по 25-30 кг само доказва, че всичко е на истина. Работата е тежка и от рано сутрин.
Много неща може да си помисли човек докато гледа. Много повече ми харесва от БигБрадър или АвстралийскиИдол (първообраза на "Акедемия за таланти")
http://www.abc.net.au/tv/outbackhouse/
По времето на първите заселници. Избират ги да бъдат в родствени връзки с първите заселници. Нещо като "вижте как са живяли вашите предци"
Организират им живота по абсолютно същия начин. Разполагат със съшите инструменти/дрехи/храна/къщи. От време на време идват хора, които са облечени според годината в която живеят. Примерно пощальон или продавач на дрехи. Търговец на вълна или хора от властта.
Много странно изглежда да видиш как семейство от Сидни само след една седмица няма нищо общо с живота от 21 век. Идват с iPod, слънчеви очила и наднормено тегло.
След месец вече не помнят кога последно са се къпали. Говорят повече за какво искат от живота. Харесват залезите и пеят вечер заедно.
Прави ми впечатление, че повечето са силни натури. Има и изключения, но повечето биха оцеляли. Живота е бил много тежък. Наистина колко тежък може да се види във всеки от епизодите. Нищо не им дават на готово. И това, че някой загубват по 25-30 кг само доказва, че всичко е на истина. Работата е тежка и от рано сутрин.
Много неща може да си помисли човек докато гледа. Много повече ми харесва от БигБрадър или АвстралийскиИдол (първообраза на "Акедемия за таланти")
http://www.abc.net.au/tv/outbackhouse/
понеделник, септември 05, 2005
Фоерверките
Само мога да си представя какво е било в Сидни при посрещането на 2000 година.
В Бризбън има празник на реката. Преживяхме нещо неописуемо. Никога досега не съм виждал подобни фоерверки. Пълни 30 минути красота. Бяха на няколко места по реката. Имах удоволствието да съм пред Story Bridge.
Невероятно беше когато пуснаха от моста към реката водопад от светлина. Незабравимо.
Вечерта завърши с нисък полет на F111, който специално за случая мина на 200 метра със ефектна опашка от горящо гориво.
Незабравимо!
Снимките са от тук:
http://www.ourbrisbane.com/
В Бризбън има празник на реката. Преживяхме нещо неописуемо. Никога досега не съм виждал подобни фоерверки. Пълни 30 минути красота. Бяха на няколко места по реката. Имах удоволствието да съм пред Story Bridge.
Невероятно беше когато пуснаха от моста към реката водопад от светлина. Незабравимо.
Вечерта завърши с нисък полет на F111, който специално за случая мина на 200 метра със ефектна опашка от горящо гориво.
Незабравимо!
Снимките са от тук:
http://www.ourbrisbane.com/
петък, септември 02, 2005
Биенето на деца
Гледах как една млада майка разказва. Синът и направил нещо в училище и са и звъняли от училището. Тя попитала сина си, който е на 12-13 години, какво точно е станало. След като той отказал тя опитала по-насточиво, после наказания, после ... и накрая му теглила един пердах по нашенски.
Синът казал на съседско дете, което казало на родителите си. Те веднага звъннали където трябва. Тук това е много популярно. Да имаш номерата на телефоните и нещо, някъде ако се случи да позвъниш и да кажеш колко си разтревожен. Кой знае, може би така е по-добре.
Та научили организациите, които имат отношение срещу малтритирането на деца. Звъннали й в къщи и казали, че ще дойдат хора да проверят дали е добър родител. Ще я държат под око. Ще трябва да мине някакви курсове за родители. Ако и това не помогне... Ако не харесат как се отнася с детето си, ще го спасят. Ще го вземат. Организациите са много загрижени.
Разбира се това е някаква крайна мярка, но жената се наложило доста дълго да си изчиства грозната постъпка. Да удари сина си, който беше малко по-висок от нея.
После казаха според законодателстовот в различните щати. В NSW може с възпитателна цел да възпитаваш детето си само от рамената надолу. Във всички останали щатове е забранено където и да удариш. За съжаление не успях да прочета условието. Мисля, че беше не повече от веднъж седмично или нещо такова.
Трябва да се внимава.
Тук имаше доста дискусии дали ако детето е на 16 родителите трябва да знаят от какво боледува. Дали не трябва да е между доктора и този възрастен индивид, който може да се грижи изцяло за себе си. Защото вече е навършил 16 години.
Синът казал на съседско дете, което казало на родителите си. Те веднага звъннали където трябва. Тук това е много популярно. Да имаш номерата на телефоните и нещо, някъде ако се случи да позвъниш и да кажеш колко си разтревожен. Кой знае, може би така е по-добре.
Та научили организациите, които имат отношение срещу малтритирането на деца. Звъннали й в къщи и казали, че ще дойдат хора да проверят дали е добър родител. Ще я държат под око. Ще трябва да мине някакви курсове за родители. Ако и това не помогне... Ако не харесат как се отнася с детето си, ще го спасят. Ще го вземат. Организациите са много загрижени.
Разбира се това е някаква крайна мярка, но жената се наложило доста дълго да си изчиства грозната постъпка. Да удари сина си, който беше малко по-висок от нея.
После казаха според законодателстовот в различните щати. В NSW може с възпитателна цел да възпитаваш детето си само от рамената надолу. Във всички останали щатове е забранено където и да удариш. За съжаление не успях да прочета условието. Мисля, че беше не повече от веднъж седмично или нещо такова.
Трябва да се внимава.
Тук имаше доста дискусии дали ако детето е на 16 родителите трябва да знаят от какво боледува. Дали не трябва да е между доктора и този възрастен индивид, който може да се грижи изцяло за себе си. Защото вече е навършил 16 години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)