Етични теории

Морални принципи

Моралните принципи ни помагат да намерим отговор на въпроса как трябва да живеем. Те ни дават общи правила за определяне на добро и лошо.

Една постъпка е добра ако се подкрепя от моралните принципи, а когато противоречи е лоша. В повечето ежедневни ситуации човек използва интуитивни морални принципи за да определи кое е лошо и кое е добро.

Съществуват обаче ситуации в които интуицията не е достатъчна. Дали е правилно да откраднеш лекарство за да спасиш живота на близък човек? Да спасиш живот е добра постъпка, но да се краде е лошо. В подобен конфликт интуитивните морални принципи не са достатъчни за да получим категоричен отговор.

За да може да намери отговор човек е създал системи от морални принципи наречени етичните теории. Основната цел на една етична теория е да открие и развие морални принципи, които:

• успява да обясни и подкрепи инстинктивните моралните принципи и 
• помага разрешаването на морални дилеми.

 

Морални ценности

Възможно ли е едни и същи морални ценности да се споделят от всички в обществото? Възможно ли е една система от морални принципи да бъде валидна за всички в обществото? 

 

Субективен релативизъм

Както при повечето интересни въпроси и тук имаме различни идейни течения. Субективния релативизъм твърди, че няма универсална система от морални принципи и моралните ценности са различни за различните индивиди. Моралните принципи са индивидуални и е нормално всеки един от нас да има различна система от морални принципи.

Това звучи естествено на пръв поглед. Ако в една стая има група от хора най-вероятно не всички ще са на едно мнение по въпросът дали осъждането на смърт е допустимо. От друга страна, подобна гъвкавост в избора на моралните принципи не ни помага да взимаме решение в случай на морална дилема и това противоречи с дефиницията на етична система. Ако всяка постъпка може да бъде оценена като добра защото може да бъде защитена с личните морални принципи на извършителя тогава ние нямаме етична система.

 

Етичен обективизъм

Ако в едната крайност е субективния релативизъм в другата е етичния обективизъм. В теориите на база на етичния обективизъм се смята, че съществува фундаментална система от морални принципи, които са валидни за всеки и за всички. Оценката на една постъпка е независима от желанията на човека. Това първоначално звучи доста привлекателно. С подобна система лесно може да разрешават морални дилеми. Труден или дори невъзможен за решаване проблем е идентифицирането на морални принципи, които са не само са валидни но и отговарят на интуитивните принципи във всеки от нас.

 

Културен релативизъм

В културния релативизъм се твърди, че индивида може да направи грешка в преценка си, но в културната група съществуват морални принципи, които помагат за правилна оценката на постъпката. От това следва, че всяка постъпка трябва да се разглежда в контекста на културната група в която е индивида. Тъй като интуитивните принципи са повлияни от културата, в която индивида е израснал, индивидуалните интуитивни морални принципи рядко ще влизат в конфликт с моралните принципи на групата. Трудностите с прилагането на тази теория възникват едва когато две различни културни групи правят оценка за постъпките една на друга.

 

Етични теории

Нека разгледаме някой от по-значимите етични теории. За повече от две хиляди години хората са създали множество етични теории. Има теории, които се базират на религиозни учения, има такива, които оценяват действието според резултата от постъпката, а други дават оценка в зависимост от намеренията за постъпката. Има и такива, които се фокусират само върху личността, която извърша действието.

 

Теория на Божествените закони

След като Бог е създател на вселената и правилата които управляват вселената, създал е хората и е дал законите по които да живеят, значи Бог е определил моралните принципи. Едно действие е добро ако е съвместимо със законите на Бог и е лошо ако е в конфликт със законите създадени от Бог. Това звучи добре, но за съжаление Бог не разговоря с всеки и за да намерим отговор на една или друга морална дилема повечето от нас трябва да разчитат на установените религии. Трудностите възникват в избора на религия. Има много религии и не всички са на едно мнение по някой въпроси. Добро или лошо е да се яде телешко? А свинско?

 

Теории на Ютилитaрианизм

Това са теории които оценяват постъпката единствено на база на резултатът от постъпката. В тези теории има две правила:

1. Щастието е единствената морална цел 
2. Всички постъпки трябва да бъдат оценявани на база на резултата им.  

Ако резултатът от едно действие подобрява щастието на хората, които са засегнати, значи това е добра постъпка. Ако намалява щастието на засегнатите значи е лошо. Всеки човек се оценява като единица. Ако откраднеш от един човек и дадеш на 10 човека, това е добра постъпка. Ако откраднеш от 10 хиляди и дадеш на 100,  това е лоша постъпка.

В много случаи оценката от тази теория съвпада с интуитивните принципи, но има и сериозни проблеми. Един от големите проблеми с тази теория днес е че няма причина да се зачитат човешките права на индивида. Ако двама човека биха били по-щастливи от незачитането на правата на един човек, то според тези теории това е добра постъпка.

 

Теория на Отговорностите - Деонтология

Това е теория, която се фокусира върху дефиниране на моралните принципи чрез анализ. Оценката на е една постъпка се основава на мотивите за постъпката, а не на резултата. Ако мотивите са продиктувани от това какво трябва да бъде направено в тази ситуация тогава това е добра постъпка. Как може да се разбере дали са добри мотивите и какво трябва да бъде направено? Моралните принципи трябва да бъдат универсални и валидни винаги и за всеки индивид. Ако моралният принцип няма универсален характер т.е. съществува ситуация, в която не е валиден, то той не може да бъде част от етичната система.

Примерно може ли да бъде морален принцип "излъжи ако това ще помогне да получиш повече"? Има ли ситуация, в която този принцип не е валиден? Валиден ли е за всеки човек във всяка ситуация? Ако има ситуация или човек, за който това не е валиден принцип, това означава, че не може да бъде морален принцип от етичната система.

Тази теория има няколко слабости. Първата е, че тази теория не помага да се разрешават морални дилеми. По-голямата слабост е че последствията в една постъпка не са от значение.

 

Теория на Етичните добродетели

Това е една от най-старите етични теории. В тази теория не се търсят универсални морални принципи, а се фокусира върху моралните качества на индивида. Какви качества притежава индивида е от по-голямо значение от резултата на постъпката му или намеренията за постъпката му. Важна роля в тази етична теория имат моделите за подражание с висок морал като Буда, Ганди и Сократес.

Аристотел е един от първите описал етичните добродетели на индивида. Според Аристотел всяко положително качество са намира между две отрицателни. Щедростта е между стиснатост и разхищение. Умерено поведение е между безсрамие и стеснителност. Да бъдеш храбър означава да не бъдеш страхлив и да не бъдеш безразсъден. Страхливецът няма достатъчно храброст, а безразсъдният я има в излишък. Само истински храбрият знае кога да  изпитва страх когато трябва и да не се страхува.

С векове етичните добродетели описани от Аристотел са били основата на моралните принципи на западната цивилизация. В средните векове към кардиналните добродетели на Аристотел се добавят християнските: смиреност, подчинение, вяра и любов. През 18-ти век се добавят още няколко, но дори и след това списъкът никога не е бил напълно дефиниран. През вековете различни мислители са добавяли или махали добродетели и не съществува пълен и завършен списък.

Теорията на етичните добродетели се фокусира върху перфектния индивид. Трудно може да се определи кой е перфектния индивид и трудно може да се дефинира какви точно са универсалните етични добродетели. От една страна това е добре, защото през вековете в зависимост от това с какво се занимава индивида подходящата комбинация може да е различна. Това помага да няма големи конфликт с интуитивните морални принципи, но пречи да се вземат решения в случая на морална дилема.

 

Заключение

Различни култури в различни епохи са смятали една или друга теория за правилна. Всяка една от теориите в определен период е имала поддръжници и последователи. В бъдеще заедно с промяната на обществото ще продължим да създаваме етични теории, които взаимстват от съществуващите, но и добавят нови елементи. Всяка една от теориите отразява определена епоха. Всяка една от етичните теории е използване с цел формиране и поддържане на здраво и стабилно общество.

 

Литература

The Big Questions, Nils Rauhut
The Oxford Guide Philosophy, Honderich
Ethics History, Theory and Contemporary Issues, Steven Cahn, Peter Markie

Неочаквана среща

Докато се бръснах тази сутрин, и мислих за нещо съвсем без значение, погледнах огледалото и ...  изненада! Спрях, и погледнах по внимателно. От огледалото ме гледаше някой друг! Това не бях аз. От едната страна на огледалото стоя аз, който се чувства на 20. От другата страна ме гледа другото аз, на 40, с посребрели коси, с много високо и не много гладко чело.

Спрях за момент. Оставих всичко друго и седнахме да си поговорихме ние двамата - този на 20 и този на 40. За живота и за всичко останало. Интересен разговор се получи. Поговорихме за това, което се случи през тази част, в която ако съм късметлия може просто да се нарече  половината. Ако съм по-малко късметлия ще се нарече по-добрата част. В тази част, в която се случват по-важните неща за един мъж. Онези немного неща, които тежат и се случват само веднъж: първа крачка, първа дума, първи учебен ден, първа целувка, заклеване пред родината, сватба, дете...

Говорихме си и за всичко онова, което се случва и е помежду: дни, седмици и месеци, в които като че ли нищо не се случва. Всъщност, случват се неща, но винаги такива, които само те разделят от това, което очакваш след няколко месеца. Понякога това е ваканция, друг път е пътуване или просто завършване на проект. Дните минават неусетно и бързо. Месеците минават все по-бързо и по-бързо.

Докато си дискутирахме се съгласихме, че между този на 20 и този на 40 разликата не е само в това, което се вижда в огледалото. Има и други разлики. За последните 20 години амбициите бавно се изместиха и после намаляха. Целите се промениха; вместо да са какво искам за мен станаха какво е това, което е най-добре за децата, за семейството и за родителите. Амбицията да си най-добър се промени с желанието да си достатъчно добър.

Онзи на 20

Този на 40 се е научил да изслушва и да обяснява внимателно. Да поправя без да наранява и да помага без да създава неудобство. Той и така подходи в този разговор. Другия на 20 не беше такъв. Той послуша малко и после дръзко заяви, че съм заприличал на родителите си. Станал съм същия като тях и независимо, че ми харесва, това не е правилният начин. Този на 20 не можеше да слуша много дълго. Той знаеше, можеше и винаги беше готов да покаже когато, според него, някой греши. Започна се по-сериозен спор, в който няма как някой да победи. Няма начин този на 20 да се съгласи с този на 40. А този на 40 в видял доста повече и знае много повече.


Съгласихме се, че тази дискусия трябва да продължи. Твърдо решихме, че трябва да поканим и този на 60 да си каже мнението. Да се съберем след 20 години тримата, да седнем и по мъдруваме над чаша червено вино как трябва да се живее и най-вече какво е животът.

Наздраве!

Завърнал се от бъдещето

След много, много години животът ни ще е различен. Ежедневието ще бъде изпълнено с незначими събития. Здравето няма да е цветущо а всичко което се случва наоколо ще има все по-много малко значение за самите нас.

И тогава, ако някой ти предложи да се върнеш да изживееш пак 2012? Да бъдеш щастлив и отново на върха. Да бъдеш здрав, силен и в разцветът на силите си. Отново да изживееш тази невероятна част от Животът, когато децата са малки, възможности много и радост навсякъде?

Как би изживял днешния ден ако го живееш завърнал се от онова сиво бъдещето, което те чака там някъде?

Аз искам да живея като завърнал се от бъдещето. Пожелавам го и на всички вас!

Пълна обиколка на земята

След почти седем години успях да завърша околосветското пътешествие.

• София,
• Лондон
• Сингапур
• Бризбън
• Сидни
• Оукланд
• Лос Анжелис
• Сиатъл
• Париж
• София

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев, 1918

Екстрасенси, фараони

В последните години не съм попадал нито веднъж на "хороскопа си".  Тук няма дневни, месечни или годишни хороскопи за родените на 1 февруари или 25 юни. Липсва всякаква информация за съвместимост между теле и дева. Дали семейното щастие им е гарантирано от звездите и дали си струва да опитат семейство да създадат.

Доколкото съм запознат липсва също "специалистката" по леене на куршум, гледане на кафе, премахване на уроки, баене срещу болежка, хвърляне на боб и безбройните други специалности разпространени в България. Не съм чувал някой да се върти три пъти ако черна котка му мине  път или да брой колко пъти кука кукувицата. Никой, или поне според моите наблюдения, не разчита на чиста вода в цветни шишенца наречена "хомеопатия".

Всичко това е заместено с религиозни храмове. Има огромни църкви с паркинги по-големи от тези на Метро. Повечето са християнски, но има големи джамии и синагоги. Има много църкви и понякога по две на кръстовище. Много рядко може да се види католически храм. Повечето от християнските църкви не приличат по нищо на тези, които има в България и са с имена които аз лично свързвам със сектите съсипали много българи през 90-те. Много рядко имат символи, по които може да ги различиш. Повечето са постройки тип общински съвет.

Наскоро си мисля, че всъщност липсата на силно религиозно присъствие в българското обществото е заместено с безброй други вярвания. Много странно едното замества другото. Като че ли човека има нужда от нещо, което да запълни тази празнина. Аз лично не зная дали е по-добре да вярваш, че боб може да предскажи бъдещето или да вярваш, че като дадеш 10% от спечеленото за месеца ще живееш по-добре след като спреш да живееш.

Всъщност, няма значение каква е истината за мен. За теб е важно в какво ти вярваш...

Еволюция на езика

Времето лети и българският език се променя, усъвършенсва и става все по-близък за всички хора по света. Развитие с така скорост ще помогне на всички с не лоши познания по английски да разбират Ботев и Яворов. Е, може би не точно тези двама, но има шансове да разбират писанията на някой нови творци и учители.

Сорри за учители исках да кажа коучовете. Ако не знаете какво е коучове най-добре е да потърсите обучител който да ви фасилитира този нолидж.


Сайта, който ме остави втрещтен е http://emiliailieva.com/ Нямам честа да познавам авторката, която се описва като "международен обучител, фасилитатор и лайф коуч". Предполагам е с била с най-добри намерения когато е копирала стила и езика на сайтове за подпомагане на вземането на решения за пренасяне на едни пари от един джоб в друг. Такива сайтове, книги и курсове има навсякъде. Да оставим на страна съдържанието или по-скоро липсата на съдържание. Това, което ме остави без думи е езика. Ето някой откъси:

За успеха на един коучинг процес е нужен естествен поток и доверие между коуч и клиент.

Имах възможността да изследвам различни техники и методи за фасилитиране и обучение, самата аз да бъда обучена в курсове за Обучение на обучители и в крайна сметка да започна да водя семинари и да фасилитирам групи.

Даже не ми звучи смешно... Жалко, много жалко ако това е посоката на развитие на езика.

Правилната цена

Като за нова година реших да си купя нещо за компютъра. Има намаления и си викам, че е удобен момента за малко освежаване на компютъра с памет и още нещо. Всъщност, след толкова години опит с намаленията бих казал, че с намаленията давам повече пари защото взимам повече продукти отколкото бих купил нормално. Може би това е добре, но винаги остава въпроса - Добре за кого?

Докато търсих какъв модел от една част да взема резултатите ме въвлякоха в интересни мисли. Знаех какво точно търся, но като отговор в един от Интернет магазините получих 6 различни вида. Началния вид се казва 'стандартен', после идва 'нормален', 'професионален', 'разширен', 'платинен'. Имаше и още един по средата, който не помня как го бяха кръстили. Интересното е,  че всички те имат едно и също ядро на продукта. Основното, което формира цената съществува и в най-малкия и най-големия модел, но цена е повече пъти повече!

Основните различия, е че най-скъпият продукт има 3 пъти по-дълъг лист от "неща". Ако се погледне реално повечето от тези "неща" и възможности са козметични. Това е като на хладилник да сложиш няколко пискюла и доста панделки. Не че няма да вършат работа на някого за нещо,  но това не е нещото, заради което би купил продукта. Това са само разграничителни, с които се сегментира пазара.

Цената на продукт преди години се формирала като разходи + % печалба. Това обаче е било някога далеч в миналия век и сега се разглежда като архаизъм. Днес всички искат да създават продукти, които може да се продават на идеалната си цена.

Каква е идеалната цена? Идеалната цена е максималната, която би платил ТИ. Идеалната цена на един и същи продукт е индивидуална и е различна за всеки един от нас. Идеалната цена гарантира максимални продажби и максимална печалба. Проблемът е, че никой няма да се съгласи да го питат какви проходи има, за да му кажат колко ще струва същото нещо, което би било многократно по-евтино за някой друг.

Затова вместо да има един продукт се правят 10. Основата, ядрото на всички е една и съща, имат разлики, които помагат да бъдат разграничени от крайният потребител и цената е много различна. Обикновено разликите са почти козметични, за да може да се запази производствените разходи малки. Ако разликите са големи производството би се оскъпило, а това вече не е добре. Най-често разлики са в името, кутията и цвета. Важно е от пръв поглед да личи по-скъпия модел. Да звучи познато?

Хората, които могат да си позволят по-скъпия модел ще го купят по много причини:

1. Хората с пари обичат да търсят ... качеството. Производителите обожават хората с пари и мото "Не съм богат да купувам евтино"
2. Рационалните безхаберия също са добре дошли - "Ако нямаше разлики щяха ли да имат различен модел? Нали? Не виждам нещо различно, но не може да няма. Иначе защо ще му слагат друго име, друга цена и виж, виж каква кутия са му направили."
   
3. Комплексите не водя много по-далеч "Аз да не съм някой мухльо да купувам най-евтиното? Сега точно не искам да купя най-скъпия. Не че не мога. Мога, но съм решил вече да взема  този другия. Той е почти толкова скъп като най-скъпия. Комшията си купил средния модел и сега ще си умре от яд като му покажа кой съм взел аз? 
4. Комисионерите също не правят изключение: "На процент съм и по-скъпото е по-добре за мен."
   

Резултата е, че сегментиране на пазара се вижда навсякъде - коли, яхти, домати, кафе, юфка, мармалад, компютри. Работи добре и работи безотказно за производители, продавачи и дори може да се каже за купувачите. Хората са щастливи, че са им вземали пъти повече пари за същият продукт, но в по-хубава кутия. А всички знаем, че най-важното е клиента да е доволен!


- Бате, колко струват доматите?
- За тебе по лев, за оня със сакото по десет.

125 полицаи загинали през 2009 в САЩ

Всъщност полицаи не е много точно да се каже. Тук има 6 (или повече) различни вида полиция и в зависимост къде се намираш може да очакваш различен вид да е в правомощията си.

125 са загиналите служители, които са натоварени с задачата да прилагат закона. Прочитайки заглавието очаквах числото да се дискутира като проблем. Всъщност това е най-малкия брой от 1959 година насам, когато са били 108. През 2008 са 133.

Време ти е ограничено

Време ти е ограничено, така че не го пропилявай като живееш живота на някой друг. Не падай в капана на догмата да живееш по начин измислен от други хора. Не позволявай шума от мненията на останалите да подтисне твоя собствен глас. И най-важното, имай куража да следваш интуицията и сърцето си. Те по някакъв начин вече знаят какво точно ти искаш да станеш. Всичко останало е второстепенно.

Стив Джобс,

Юни 2005

“Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma — which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of others' opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.” 

Steve Jobs  

Колко си важен за Вселената

Следващия път когато те обхване ентусиазъм, или просто мисъл за значимост, спомни си къде точно си в тази картина:

Земята с пръстен като Сатурн

Автоматичен абонамент

Наскоро ми се наложи да комуникирам с българското представителство в New York. Трябваше да си набавя някакви бланки, които да попълня и изпратя обратно.

По света това става през Интернет. Има официално място на което можеш да отидеш, да ги изтеглиш подходящата бланка, отпечаташ я, подпишеш я и после изпратиш обратно. Изглежда в държавната админситрация на България такава организация няма как да бъде създадена. Това би коствало конкурс, който пък би бил спечелен от няколкото дежурни фирми. В края едни пари ще бъдат усвоени и подизпълнителя, ако въобще достави нещо, ще бъде виновен за ниското качество на продукта.

Първият проблем беше използване на метод от преди 20 години за добиване с формата. Вторият проблем е плащането. В САЩ, Австралия и вероятно в цяла Европа може да си купиш с карта от бонбон до самолет. Тук не става дума за цената на формата. Дори не обсъждам как 10 листа хартия може да струват $10. По-важното е, че може да платиш само с банкноти. "В зелено" както се говори по черноморието.

Тук всеки търговец на пуканки може да приема плащания с карти - дебитни или кредитни. Българското представителсво е единственото място до момента, в което не мога да платя с карта. Можеш да платиш на паркинга на сградата на бълграското представителство с карта, но няма начин да платиш вътре. Сигурно има някаква важна причина да не може. Може и да има. Надявам се да не е същата поради която на може да свалиш официална бланка през Интернет.

Последното разочерование е малко по-различно. Така се получи, че трябваше да си дам домашния адрес. Помислих си, че след като е държавна организация това не би трябвало да е проблем. И реално не е проблем. Единствения недостатък е, че някой в представителстово продаде адреса ми на фирма, която прави реклама на български услуги. Започнах да получавам предложения за много "евтини" спедиторски услуги, български продукти и телевизия на чист български език. Никога не съм давал съгласие да ме включват в каквито и да е "информационни" списъци. А и рекламите са с отчайващи ниско качество.

Не знам на колко други места когато комуникраш с държавното представителсно някой ще вземе да продаде адреса ти на рекламна агенция. Не мисля, че е официална услуга на Българската държава. Надявам се да не е.

Памет

Ракеты и люди

Години наред не бях чел книга на руски език. В последните седмици прочетох четирите тома на Ракеты и люди. Имаше времена, когато в България беше немислимо без руска литература. Книгите от руските книжарници бяха прозорец към света. И досега пазя някой по специалността ми. Руските книги като издание далеч превъзхождат оригиналните английски книги, а като цена бяха пъти по-достъпни.

Покрай луната програма и кацането на луната се върнах към моето детство. Тогава когато нямаше нищо по-високо от това "да станеш космонавт". Четях доста и научна и фантастична литература и ми беше интересно как хората излизат в Космоса. Тогава не ми правеше впечатление, че няма абсолютно никаква информация кой е проектирал и построил ракетите.

Преди няколко седмици попаднах на превъзходно издание относно руската космическа програма. Авторът Борис Черток в един от хората, които са участвали от разучаване на немските ракети до руските космически кораби в края на миналия век. Много интересно е написа книгата и има необичайно много подробности и за хората, дълги години пазени като държавна тайна и за ракетите достигнали Марс, Венера и стояли на бойно дежурство с години.

Ако си един от любителите на Космическите технологии книгата е невероятен източник от извора.Има обилна информация за съветската и после руската космическа програма. Има и много информация и за американската космическа програма. Почти всичко което се е случило в Космоса в между 1934 и 1996.

Черток Борис Евсеевич
Ракеты и люди
http://militera.lib.ru/explo/chertok_be/index.html

Аполо 11 след точно 40 години!

Преди 40 години, точно преди 40 години в 5 часа 16 мин и 50 сек след старта на Аполо11 се води следния разговор:

В северна Америка, северния Атлантик и Европа и северна Африка ... времето е много хубаво.

В този момент са оставали 97 часа, 28 минути и 53 секунди до кацането на Луната.

Как зная това? В момент върви много интересно пресъздаване на цялия полет на Аполо11 -оригиналните разговори точно в момента на провеждането им заедно със снимки и 3Д модели на корабът и позицията му в Космоса в реално време.

http://wechoosethemoon.org/

Кацането е след 97 часа. Ще направя всичко възможно да "присъствам". Невероятно усещане за съпричастност към нещо случило се преди точно 40 години!

Клетвата на Петър Делчев

Търсих нещо съвсем различно когато попаднах на първата част от Клетвата на Петър Делчев. Първото изречение ме грабна.

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке! − надвика всички в кръчмата един едър, тридесет и пет–четиридесетгодишен позачервен мъж, с големи мустаки и рунтави гърди, нескромно показани от широко разтворената, закърпена тук-там вехта риза. Лицето му издаваше категорична сигурност в собствената правота, каквато имат само подпийналите, диктаторите и селските идиоти. Гьока още не беше седнал след изявлението си, когато кръчмата отново се изду от виковете на разгорещените мъже.

Докато се усетих бях свършил първата част. После зарязах работата, която бях започнал и довършил историята. Много освежаващо. От много време насам не съм чел нещо толкова силно. Езика е автентичен, героите са живи, а историята е запомнеща се.

Много силно и много българско. Няма никаква опасност някой да направи успешен превод на не балкански език. Това е абсолютно непреводимо на английски без да се изгуби поне половината от разказа. И не езика е трудността, макар че нека някой преведе "айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто".

Разказът има и нещо много истинско битово което съм долавял само в разказите на Йордан Йовков и Николай Хайтов. Силно препоръчам разказа и книгата. Трънски разкази на Петър Делчев

Избор, Свобода, Просперитет

Избор е една от тези думи, които раздвижват въображението и помага за създаване на алтернативна реалност. Измислен свят, в който има само двете крайности - добри и лоши. Това за което гласувам и това, за което не гласувам, което в нашия случая винаги е било това срещу което гласувам.

В този измислен черно бял свят имаме добри и лоши. Лошите са онези, корумпираните, които взимат решения как да се облагодетелстват и да направят живота на останалите по-мрачен и труден. Реално те винаги са били такива, но в последните години стана просто нетърпимо. Те не са единствените лоши. Има и други лоши, които са лоши защото могат да говорят друг език, имат роднини или те самите живеят в съседна държава. И най-лошото е, че са по-добре организирани и дисциплинирани от всички останалите партии в страната.

Добрите? Добрите искат да подобрят всички аспекти на ежедневието ни. Примерно, искат да увеличат не символично и веднага пенсиите на пенсионерите и заплатите на всички, които работят сериозно. Момент? Това май бяха добрите от едни предни избори. Те вече не са добри. Днешните добри искат да се преборят веднъж и завинаги с корупцията, да премахнат трудностите за малкия и средния бизнес. Да дадат възможност... Това са добрите. Те знаят какво искат и знаят как да го постигнат защото те "имат хората".

И така избори след избори. Но е важно да гласуваш. Защото ако хората не гласуват има опасност Европа да си зададат въпроса доколко демократично е демократичното правителство и могат да решат да оправят нещата. Което е лошо, много лошо за днешните лоши и много лоши за днешните добри, които всеки здравомислещ знае, че ще бъдат утрешните лоши.

Ако не намираш за кого да гласуваш не гласувай. Гласувай "ЗА", или пропусни тези избори!

Правосъдие

Миналото лято 60 годишен мъж от Сиатъл решил да полее цветята в центъра на гръговото движение пред тях. Тук и в Австралия е популярно на кръстовищата на улиците да се правят кръгови движения. Целта е скоростта на движение да се намалява естествено, а и изглежда красиво с цветя и дръвета в центъра на кръстовището.

Излязал човека да полива и сложил и един червен пластмасов конус за да покаже, че има маркуч и колите да внимават като пресичат. Този конус му струвал живота.

Доближила една кола пълна с момичета и силна музика. Спряли точно пред конуса вместо да го заобиколят и се развикали, че конуса трябва да се махне. Конуса не се махнал, а спорът се разгорещил. Момичетата повикали подкрепление - 29 годишен здрав левент със силен ляв. Той дошъл и направил това, което може. Ударил веднъж стареца и си тръгнал. Дали е разбрал, че го убил на място не е много ясно.

Днес, след по-малко от година излезе присъдата - 11 години и половина затвор.

Кой от какво има нужда?

Преди много години когато пътувахме повече из България си спомням как хората обесняваха, че ако се вгледаш ще можеш да прочетеш надписа "Бог да пази България" на склона на една планина. Преди много години хората изчертали надписа с различен вид дървета. Никой не обръщал внимание с години. После решили да махнат дърветата защото не е нормално в една комунистическа държава да има такива надписи.

Тогава ми направи силно впечатление самото изречение. Защо е необходимо "Бог да пази България"? Нямаме ли си Българи, които да пазят България? Отговорих си, че вероятно причината е колко слаба е била държавата преди втората световна война.

Сега знам, че това не е до държавата, а до хората. Някъде хората имат нужда някой друг да им свърши работата, а другаде от подкрепа докато си свършат работата. В САЩ същия този надпис гласи - "Бог да благослови Америка".