Трейси

Много малко неща са сравними с програмата Аполо. Едва ли в обозримо бъдеще ще има възможност такова количество средства да се отделят за проект свързан с Космоса.

Последният човек, който е бил на Луната се казва Eugene Andrew Cernan. Малко преди да се качи на модула за отпътуване той е написал на повърхността името на дъщеря си - Tracy. Той е единствения, който се е сетил или по-скоро си е позволил да го направи.

Дъщеря му е вече 43 годишна. Името и ще остане на Луната вероятно още поне два милиона години.

Вярващи

В едно от последните проучвания се показва, че 55% от жителите на САЩ са безусловно вярващи, че в Библията е изключено да има грешки. Това е Книгата, която вярно, точно и единствено представя Истината.

Ще има още много мъка, докато целия свят се съгласи.

Правилата за шофиране

Чета колко жертви има по пътищата на България. Бях позабравил колко е опасно да се пътува през лятото. Не че през зимата беше по-лесно, но през лятото всеки беше с рекорд. Стигнал за 4:48 минути от София до Варна. Средна скорост 110 км/час. Герой!

Тук е малко по-различно. Движението е спокойно дори и в най-натоварените часове. Може да си в задръстване, но никой не ти свирка, че си закъснял с 0.01 сек да тръгнеш когато е имало възможност. Много толерантно е към отстъпване на място. Въпрос на култура е когато някой даде мигач и иска да мине в твоето платно да му направиш място.

Има няколко неща, които ми е трудно да си представя в България. Има така наречените 4 стопа. На кръстовище на което всички имат знак Стоп. Това означава, че когато дойдеш задължително спираш. Поглеждаш, и всички, които са вече спрели трябва да минат преди теб. Много е удобно, но за да работи трябва хората, които участват да по правилата.

Хайде сега някой да ми каже ако се въведе в България какво ще стане? Няма начин да стане. Ще има обяснения, че оня с трошката беше след мен и ще се навъртят коли с мутри, които винаги ще са с предимство. Всъщност вероятно ще се издадат пропуски, които да пише: Този е от министерството и винаги е с предимство. Този има право да спира където си поиска и да минава пред всички на кръстовище с четири стопа.

Има още едно нещо, което е изключено да се направи в България. Виждаш магистрала с 4 платна. Трите са пълни. Колите пълзят. Четвъртото е празно. Никой не минава от там. Не съвсем никой, но никой, който е сам в колата не минава защото няма право. Хората с километри стоят в задръстването, но не влизат в платното в което имат право да се движат само автобуси, мотоциклети и автомобили с повече от 1 човек.

Просто виждам как на магистралата за Варна или Бургас се въвежда това. Хората си карат както трябва докато излязат на 8 км от София и после гаааас в платното, в което нямат право. Преди първия мост се влиза както е по правилник защото може да има полиция, после още няколко километра по правилник и после гаас.

Един познат се върна в България след 7 години отсъствие. Беше решил да си вземе кола под наем защото няма проблем с шофирането. От летището взел такси и като видял как се управлява в София каза, че няма да се справи. Викам му, че има и коли с автоматик, а той каза нещо, което тогава не виждах. Хората в България не се блъскат защото знаят как другия ще наруши правилника. Той не бил карал в България и щял да се опита да кара по правилника и някой ще го блъсне. Мисля, че беше прав.

Един приятел се върна миналата година за лятото в България. Тук пешеходеца е с предимство. Ако някой по някаква причина нарани пешеходец с колата си живота му силно се усложнява. Може пешеходеца да излезе виновен, но никой не знае какво ще реши съдията.

Та този приятел разправя как на едно кръстовище е имал зелено за завой на дясно заедно с пешеходците, които имат зелено. Той каза, че както и тук би направил дал път на пешеходците. Те са на пътека "зебра" и освен това имат и зелено. Само че, от всичко това той изляза виновен. Каза, че пешеходците не искали да минат докато има кола, отзад започнали да бибиткат, пешеходците започнали да му викат да минава, а някой направо си псували. Хората си знаят как останалите ще нарушат правилника и когато някой иска да бъде по правилата всъщност се оказва извън истинските неписани правила.

Тук далеч не е идеалното място. Има много индийци и руснаци. Има и доста българи. Понякога ние си казваме "няма кой да ме види". И резултата е спиране от полицай. Има ги доста и пътуват не само с маркирани коли. Глобите са смешни. Истинските неприятности идват с това, че всяко нарушение на правилника води до запис, който има давност 3 години. Когато имаш нарушение това веднага се отразява на застраховката ти. Това вече е сериозен проблем. Застраховките и без това са много скъпи, а с нарушение стават направо тежки.

Има начин да не ти пишат нарушението в досието. Ходи се на съд и казваш нещо като "ами аз много съжалявам, и няма повече да правя така". Ако ти е първо нарушение съдията обикновено се произнася "добре. няма да го вписваме. ако за следващите 7 години направиш друго ще впишем и двете". С две нарушения застраховката става гореща. Без кола няма как. Повечето познати, които са минали през тази процедура са мнооого внимателни шофьори след това. Което е добре за всички.

4-ти юли

Преди много, много години хората, живеещи по източното крайбрежие на северна Америка били част от Британската империя. В Европа по това време възстанията са често срещано събитие. Почти след всяко повишаване на данъците е имало възстания, което е потушавано от редовната армия. Това е края на 18-ти век.

Колониите били икономически значими най-вече поради безплатния труд на робите. Обаче освен много роби тук е имало и умни хора, които са разбирали, че може да се направи нещо парите да не заминават към Лондон. Една революция, която да изкара 13-те щата от управлението на Джордж V би увеличила печалбите с пъти. Цената на памука ще се регулира от новата държава и парите ще остават тук.

Имали късмет, че кралят повишил някакъв данък с 3 пенса. Нищожна сума по днешните стандарти, но достатъчна хората от севера, които не са били от плантациите на юг да последват революционерите. И всички заедно се заборили за свободата и независимостта.

Успяли. Нова държава се оформила от съществуващите 13-щата от източното крайбрежие. Като една от първите задачи е естествено да се разширят влиянието на свободата до другия край на континента. Икономически нямали трудности поради неспиращия внос на работна ръка от Африка. Памука се продавал добре и резултата е разширяване по целия континент.

Сега това е най-големия празник в САЩ. Много пари се превръщат във фоерверки. Това е празника, който отдава почит на загиналите под американския флаг. Повечето американци почитат празника.

Тази вечер гледах фоерверките над Сеатъл. Трябва да призная, че хората тук знаят как да направят шоу. Това, което гледах е трудно да преценя дали не е най-доброто, което съм виждал, но определено беше невероятно за гледане и слушане!

Цветните думи

Има доста български семейства тук. Повече от колкото ми се иска. В Австралия не ми се е налагало да се срамувам от това, че разбирам какво точно си говорят по телефон докато чакат нещо или някого.

Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.

Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.

Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.

Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.

Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.

Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.

Спешното

Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.

Останах с доста противоричиви впечатления.

Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"

Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.

Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.

Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.

Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.

Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.

После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.

След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.

И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.

Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.

След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.

Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.

Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.

Демокрацията

От доста години питам приятели и познати дали някой е чувал за организация на животни в природата по демократичен принцип. С чесни избори, мандатността, свобода на словото и разпределение на властите.

Сега вече си задавам въпроса "А има ли въобще подобна организация някъде в живия свят" ?