Тази година има друг интересен пример, който отново тества свободата на словото. Както всички знаем никой няма проблем със свободата на словото, когато то, словото съвпада с неговия начин на мислене. Интересна е реакцията в случаите, когато словото не съвпада или направо противоречи.
Отново в края на годината и отново темата е подобна. В Олимия, столицата на щата Вашингтон, в най-важната държавна сграда всяка годна се е поставяло дърво, наречено до скоро коледно. Преди няколко години еврейска организация е осъдила администрацията и сега когато се постави дървото до него се поставя и менора - еврейски религиозен символ във връзка с еврейски празник по това време.
Миналата година християнска църква е поискала и осъдила държавната администрация за менората и тази година има поставена заедно с менората и сцена която пресъздава раждането на Христос. Има порцеланови фигури на хора и животни, слама, малко покъщнина в нещо като колиба отворена от едната страна за да се вижда добре вътре.
Тази година историята продължава. Преди няколко дни организация "Свобода от религията" е поискала и поставила следният плакат до тази сцена:
Няма богове,
няма дяволи,
няма ангели
нито рай или ад.
Съществува само нашият свят.
Религията е
мит и суеверия,
които закърняват сърца и
заробват умовете.
Както може и да се очаква това стана национален проблем. Един от най-крайните водещи по телевизията Бил Орайли отдели доста време да обясни как свободата на словото си е свобода на словото, обаче този плакат е прекалено много свобода. Вярно, има конституция, вътре има поправка, но в този случай е твърде много. Не, че не трябва да спазваме конституцията, но този плакат трябва да се махне незабавно...
Официалният отговор от държавната администрацията:
"Върховният съд на САЩ бе ясен, че първата поправка на конституцията разрешава религиозни мнения да бъдат изразявани върху публична собственост ако не дискриминират мнението на някой друг включително и на невярващи."
Доста хора които живеят тук в щата Вашингтон имаха по-умерено поведение. Повечето от тях казаха, че не са съгласни с написаното, но свободата на словото е по-важна, и това, че този плакат може да стои до сцената с раждането на Христос ги кара да се чувстват горди, че са американци. Дори този, който бе поставил сцената с раждането на Христос заяви, че той е съгласен плаката да стои там и нека всеки избере в какво да вярва.
Това не може да се случи никъде другаде по света.
