Струва ли си да спасяваш зайците от лисиците в една гора. Не бива. Ако си много стриктен към опазването на зайците, лисиците загиват и после загиват и зайците. Ако зайците много намалеят може да се погрижиш като намалиш лисиците, но да обесняваш на зайците как да се пазят... безмислно. Лисиците винаги ще ги надхитрят.
Тук проблема с наднорменото тегло е огромен. Без никакви усилия може да намалиш движението до 100 метра на седмица... или дори по-малко. Качаш се в колата и караш до работа. Там спираш в гаража и с асансьора се качаш до офиса. На обяд от офиса до ресторанта и обратно. Вечер от офиса до гаража и от там пред телевизора. Веднъж на седмица или две може да посетиш Cosco и да купиш шоколад, майонеза, пица с каквото ти дойде наум, задължително с двойно мазен кашкавал и Cola за цял месец. Пуканки задължително. Докато си бил на работа TiVo-то е записало филми и шоута, които първо гледаш с мазна пица, така която като захапиш и мазнината се стича и след това продължаваш с мазни пуканки. Важното е докато гледаш посточнно устата да мели нещо.
Правителството оценява проблема като сериозен в края на 90-те. По статистически оценки 1/3 от родените след 2000 ще заболят от диабет преди 50-тата си година. Реално е без значение е колко човека не могат да минат през нормална врата. По-неприятното е, че не умират веднага. Минават години през които са болни от диабет или по-зле, на легло. За тези години са бреме за здравното осигуряване. Пак стигнахме до единственото, което може да накара някой да се помръдне - парите.
Реално проблема наближава мащабите на тютюнопушенето. Опита със спиране на цигарите е неприложим. Проблема с храната е много по-труден. Можеш да забраниш да се пуши защото е "вредно за здравето" (много пари струваш като се разболееш)р но няма как да забранищ да се яде... Не случайно някой от бившите цигарени комании преминават в бизнеса със сладко-мазни продукти. Няма как да ти забранят да правиш все по-вкусни продукти на все по-ниски цени.
Плахи опити са решението парите изхарчени за спорт да са разход. Все е нещо. Интересна първа стъпка.
Донякъде са имали ефект разяснителните кампании от страна на някой организации. Съдя по отговра на хранителната индустрия.
В България можеш да погледнеш и да видиш, че в 100 гр има примерно 12 гр мазнини, 5 грама протеин и 30 грама въглехидрати. И тук можеш да разбереш колко има в 100 грама, но ти трябва лист хартия и калкулатор.
Защо? Защото не е изгодно да напишеш, че имаш 80% мазнини. Може някой да си каже, че това не е за него.
В Австралия на кислото мляко не пише 3% масленост а 97% fat free (без мазнина).
Тук са с една обиколка напред. Гледаш етикета. Там пише 12 гр мазнина. И си викаш. Ей то нищо няма. И здраво похапваш майонеза от буркани по 5 кг.
Ако обаче внимателно погледнеш етикета може да откриеш някой особенности. Всъщност различните фирми имат различен подход. Виждал съм поне 3 различни номера. Примерно тези 14 грама не били на 100 грама. Това са 14 гр от една порция. Някъде по етикета с по-малки букви или просто различен шрифт пише, че една порция била 18 грама. Всъщност по-чесно пише, че този буркан има съдържание 639 грама, а в един буркан има 17 порции!
Хитро? Ето още по-хитрото предложение. Пише, че съдържа 2% мазнина. Някой би помислил, че това е на 100 гр примерно. Или на една порция? Нищо подобно. Това е 2% от дневната порция енергия на човек, който приема около 2000 кило калории на ден. За домашно да се реши системата уравнения за да се намери колко е това като се знае, че един човек 300 паунда приема 2700 кило калории. За мъж и жена са различни системи уравнения.
Хората купуват и здраво слагат по себе си. Поне повечето от тях. И после са щастливи, когато получат талона за инвалиди (неспособен да измине 100 метра сам) защото имаш осигурено място за паркинг точно пред врата на магазина. Слизаш от колата и сядаш на специалното електрокарче, което е направено за хора, които трудно се движат. Такива електрокарчета има не едно и две.
Интересни резултати има и друго проучване. Американците знаят как да работят със статистика и може да им се вярва.
Първото поколение емигранти независимо от средата не страна от наднормено тегло. Ако не си научен от малък да се тъпчиш с храна няма опасност. Тяхните деца обаче са вече истински американци. Много от тях с наднормено тегло, много често с диабет и сърдечни заболявания. Това е за деца под 16 години!
Положението не е трагично. Но може и да стане.
