Следващия път когато те обхване ентусиазъм, или просто мисъл за значимост, спомни си къде точно си в тази картина:
събота, декември 19, 2009
четвъртък, ноември 26, 2009
сряда, октомври 21, 2009
Автоматичен абонамент
Наскоро ми се наложи да комуникирам с българското представителство в New York. Трябваше да си набавя някакви бланки, които да попълня и изпратя обратно.
По света това става през Интернет. Има официално място на което можеш да отидеш, да ги изтеглиш подходящата бланка, отпечаташ я, подпишеш я и после изпратиш обратно. Изглежда в държавната админситрация на България такава организация няма как да бъде създадена. Това би коствало конкурс, който пък би бил спечелен от няколкото дежурни фирми. В края едни пари ще бъдат усвоени и подизпълнителя, ако въобще достави нещо, ще бъде виновен за ниското качество на продукта.
Първият проблем беше използване на метод от преди 20 години за добиване с формата. Вторият проблем е плащането. В САЩ, Австралия и вероятно в цяла Европа може да си купиш с карта от бонбон до самолет. Тук не става дума за цената на формата. Дори не обсъждам как 10 листа хартия може да струват $10. По-важното е, че може да платиш само с банкноти. "В зелено" както се говори по черноморието.
Тук всеки търговец на пуканки може да приема плащания с карти - дебитни или кредитни. Българското представителсво е единственото място до момента, в което не мога да платя с карта. Можеш да платиш на паркинга на сградата на бълграското представителство с карта, но няма начин да платиш вътре. Сигурно има някаква важна причина да не може. Може и да има. Надявам се да не е същата поради която на може да свалиш официална бланка през Интернет.
Последното разочерование е малко по-различно. Така се получи, че трябваше да си дам домашния адрес. Помислих си, че след като е държавна организация това не би трябвало да е проблем. И реално не е проблем. Единствения недостатък е, че някой в представителстово продаде адреса ми на фирма, която прави реклама на български услуги. Започнах да получавам предложения за много "евтини" спедиторски услуги, български продукти и телевизия на чист български език. Никога не съм давал съгласие да ме включват в каквито и да е "информационни" списъци. А и рекламите са с отчайващи ниско качество.
Не знам на колко други места когато комуникраш с държавното представителсно някой ще вземе да продаде адреса ти на рекламна агенция. Не мисля, че е официална услуга на Българската държава. Надявам се да не е.
По света това става през Интернет. Има официално място на което можеш да отидеш, да ги изтеглиш подходящата бланка, отпечаташ я, подпишеш я и после изпратиш обратно. Изглежда в държавната админситрация на България такава организация няма как да бъде създадена. Това би коствало конкурс, който пък би бил спечелен от няколкото дежурни фирми. В края едни пари ще бъдат усвоени и подизпълнителя, ако въобще достави нещо, ще бъде виновен за ниското качество на продукта.
Първият проблем беше използване на метод от преди 20 години за добиване с формата. Вторият проблем е плащането. В САЩ, Австралия и вероятно в цяла Европа може да си купиш с карта от бонбон до самолет. Тук не става дума за цената на формата. Дори не обсъждам как 10 листа хартия може да струват $10. По-важното е, че може да платиш само с банкноти. "В зелено" както се говори по черноморието.
Тук всеки търговец на пуканки може да приема плащания с карти - дебитни или кредитни. Българското представителсво е единственото място до момента, в което не мога да платя с карта. Можеш да платиш на паркинга на сградата на бълграското представителство с карта, но няма начин да платиш вътре. Сигурно има някаква важна причина да не може. Може и да има. Надявам се да не е същата поради която на може да свалиш официална бланка през Интернет.
Последното разочерование е малко по-различно. Така се получи, че трябваше да си дам домашния адрес. Помислих си, че след като е държавна организация това не би трябвало да е проблем. И реално не е проблем. Единствения недостатък е, че някой в представителстово продаде адреса ми на фирма, която прави реклама на български услуги. Започнах да получавам предложения за много "евтини" спедиторски услуги, български продукти и телевизия на чист български език. Никога не съм давал съгласие да ме включват в каквито и да е "информационни" списъци. А и рекламите са с отчайващи ниско качество.
Не знам на колко други места когато комуникраш с държавното представителсно някой ще вземе да продаде адреса ти на рекламна агенция. Не мисля, че е официална услуга на Българската държава. Надявам се да не е.
четвъртък, август 13, 2009
сряда, юли 22, 2009
Ракеты и люди
Години наред не бях чел книга на руски език. В последните седмици прочетох четирите тома на Ракеты и люди. Имаше времена, когато в България беше немислимо без руска литература. Книгите от руските книжарници бяха прозорец към света. И досега пазя някой по специалността ми. Руските книги като издание далеч превъзхождат оригиналните английски книги, а като цена бяха пъти по-достъпни.
Покрай луната програма и кацането на луната се върнах към моето детство. Тогава когато нямаше нищо по-високо от това "да станеш космонавт". Четях доста и научна и фантастична литература и ми беше интересно как хората излизат в Космоса. Тогава не ми правеше впечатление, че няма абсолютно никаква информация кой е проектирал и построил ракетите.
Преди няколко седмици попаднах на превъзходно издание относно руската космическа програма. Авторът Борис Черток в един от хората, които са участвали от разучаване на немските ракети до руските космически кораби в края на миналия век. Много интересно е написа книгата и има необичайно много подробности и за хората, дълги години пазени като държавна тайна и за ракетите достигнали Марс, Венера и стояли на бойно дежурство с години.
Ако си един от любителите на Космическите технологии книгата е невероятен източник от извора.Има обилна информация за съветската и после руската космическа програма. Има и много информация и за американската космическа програма. Почти всичко което се е случило в Космоса в между 1934 и 1996.
Покрай луната програма и кацането на луната се върнах към моето детство. Тогава когато нямаше нищо по-високо от това "да станеш космонавт". Четях доста и научна и фантастична литература и ми беше интересно как хората излизат в Космоса. Тогава не ми правеше впечатление, че няма абсолютно никаква информация кой е проектирал и построил ракетите.
Преди няколко седмици попаднах на превъзходно издание относно руската космическа програма. Авторът Борис Черток в един от хората, които са участвали от разучаване на немските ракети до руските космически кораби в края на миналия век. Много интересно е написа книгата и има необичайно много подробности и за хората, дълги години пазени като държавна тайна и за ракетите достигнали Марс, Венера и стояли на бойно дежурство с години.
Ако си един от любителите на Космическите технологии книгата е невероятен източник от извора.Има обилна информация за съветската и после руската космическа програма. Има и много информация и за американската космическа програма. Почти всичко което се е случило в Космоса в между 1934 и 1996.
Черток Борис Евсеевич
Ракеты и люди
http://militera.lib.ru/explo/chertok_be/index.html
четвъртък, юли 16, 2009
Аполо 11 след точно 40 години!
Преди 40 години, точно преди 40 години в 5 часа 16 мин и 50 сек след старта на Аполо11 се води следния разговор:
Как зная това? В момент върви много интересно пресъздаване на цялия полет на Аполо11 -оригиналните разговори точно в момента на провеждането им заедно със снимки и 3Д модели на корабът и позицията му в Космоса в реално време.
http://wechoosethemoon.org/
Кацането е след 97 часа. Ще направя всичко възможно да "присъствам". Невероятно усещане за съпричастност към нещо случило се преди точно 40 години!
В северна Америка, северния Атлантик и Европа и северна Африка ... времето е много хубаво.В този момент са оставали 97 часа, 28 минути и 53 секунди до кацането на Луната.
Как зная това? В момент върви много интересно пресъздаване на цялия полет на Аполо11 -оригиналните разговори точно в момента на провеждането им заедно със снимки и 3Д модели на корабът и позицията му в Космоса в реално време.
http://wechoosethemoon.org/
Кацането е след 97 часа. Ще направя всичко възможно да "присъствам". Невероятно усещане за съпричастност към нещо случило се преди точно 40 години!
петък, юли 10, 2009
Клетвата на Петър Делчев
Търсих нещо съвсем различно когато попаднах на първата част от Клетвата на Петър Делчев. Първото изречение ме грабна.
Докато се усетих бях свършил първата част. После зарязах работата, която бях започнал и довършил историята. Много освежаващо. От много време насам не съм чел нещо толкова силно. Езика е автентичен, героите са живи, а историята е запомнеща се.
Много силно и много българско. Няма никаква опасност някой да направи успешен превод на не балкански език. Това е абсолютно непреводимо на английски без да се изгуби поне половината от разказа. И не езика е трудността, макар че нека някой преведе "айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто".
Разказът има и нещо много истинско битово което съм долавял само в разказите на Йордан Йовков и Николай Хайтов. Силно препоръчам разказа и книгата. Трънски разкази на Петър Делчев
− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке! − надвика всички в кръчмата един едър, тридесет и пет–четиридесетгодишен позачервен мъж, с големи мустаки и рунтави гърди, нескромно показани от широко разтворената, закърпена тук-там вехта риза. Лицето му издаваше категорична сигурност в собствената правота, каквато имат само подпийналите, диктаторите и селските идиоти. Гьока още не беше седнал след изявлението си, когато кръчмата отново се изду от виковете на разгорещените мъже.
Докато се усетих бях свършил първата част. После зарязах работата, която бях започнал и довършил историята. Много освежаващо. От много време насам не съм чел нещо толкова силно. Езика е автентичен, героите са живи, а историята е запомнеща се.
Много силно и много българско. Няма никаква опасност някой да направи успешен превод на не балкански език. Това е абсолютно непреводимо на английски без да се изгуби поне половината от разказа. И не езика е трудността, макар че нека някой преведе "айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто".
Разказът има и нещо много истинско битово което съм долавял само в разказите на Йордан Йовков и Николай Хайтов. Силно препоръчам разказа и книгата. Трънски разкази на Петър Делчев
Абонамент за:
Публикации (Atom)