Кълна се пред флага на Съединените Американски Щати и пред Републиката, за която той се вее. Една нация пред Бог, неделима, със свобода и справедливост за всички.
Какво казват българските ученици в училище?
понеделник, февруари 23, 2009
Всяка сутрин, всеки ученик в САЩ застава мирно
Абсолютно всяка сутрин, всеки ученик в САЩ застава мирно и с ръка на сърцето произнася:
Какво казват българските ученици в училище?
Какво казват българските ученици в училище?
вторник, февруари 03, 2009
I-1000 - Смърт с достойнство
Всеки път, когато тук има избори избирателите гласуват и за някой инициативи за промяна на законите на щатско ниво. Докато промените не противоречат на конституцията всичко е приемливо.
На последните избори се гласува и Инициатива I-1000 - Смърт с достойнство. За какво точно става дума в предложението?
Простичкото обяснение е: Ако си неизлечимо болен може да сложиш край на живота си.
Всъщност не е толкова просто. Трябва двама лекари да потвърдят, че си безнадежден пациент и ти остават не повече от 6 месеца. После ти трябва да получиш удостоверение, че все още може да взимаш решения. После искаш медикаментите веднъж писмено. След две седмици искаш втори път писмено и на третия път пак след две седмици ти се дават да ги употребиш когато намериш за добре.
Какъв е смисъла след като никой не може да те спре да го направиш?
Има доста разлики. Основната разлика според закона е, че деянието в този случай не се смята за убийство или самоубийство. Ако се следва пътя описан в закона застрахователите не може да разглеждат смъртта като самоубийство с всички произтичащи от това последствия - примерно за застраховката живот.
Другата разлика е всъщност основната причина предположението да бъде прието с голямо мнозинство. Всеки един от нас е смъртен. Хората гласуваха за правото да напуснат този свят с достойнство и вдигната глава! След като наистина нямаш шанс по-добре е да излезеш когато все още си ти, а не просто твоето тяло с препариран от обезболяващи мозък.
Преди щата Вашингтон имаше само един щат, в който това беше разрешено - Орегон. За почти 10 години това е разрешено и за този период около 2000 човека са получили право да използват медикаментите. Само 198 човека са ги използвали.
Човек до последния си дъх е жаден за живот.
На последните избори се гласува и Инициатива I-1000 - Смърт с достойнство. За какво точно става дума в предложението?
Простичкото обяснение е: Ако си неизлечимо болен може да сложиш край на живота си.
Всъщност не е толкова просто. Трябва двама лекари да потвърдят, че си безнадежден пациент и ти остават не повече от 6 месеца. После ти трябва да получиш удостоверение, че все още може да взимаш решения. После искаш медикаментите веднъж писмено. След две седмици искаш втори път писмено и на третия път пак след две седмици ти се дават да ги употребиш когато намериш за добре.
Какъв е смисъла след като никой не може да те спре да го направиш?
Има доста разлики. Основната разлика според закона е, че деянието в този случай не се смята за убийство или самоубийство. Ако се следва пътя описан в закона застрахователите не може да разглеждат смъртта като самоубийство с всички произтичащи от това последствия - примерно за застраховката живот.
Другата разлика е всъщност основната причина предположението да бъде прието с голямо мнозинство. Всеки един от нас е смъртен. Хората гласуваха за правото да напуснат този свят с достойнство и вдигната глава! След като наистина нямаш шанс по-добре е да излезеш когато все още си ти, а не просто твоето тяло с препариран от обезболяващи мозък.
Преди щата Вашингтон имаше само един щат, в който това беше разрешено - Орегон. За почти 10 години това е разрешено и за този период около 2000 човека са получили право да използват медикаментите. Само 198 човека са ги използвали.
Човек до последния си дъх е жаден за живот.
четвъртък, януари 29, 2009
Американски ресторант
Повечето хора идвайки от България изпитват затруднение да платят в американски ресторант. Не говорим за заведение за бързо хранене. Там е ясно. Първо плащаш а после ти дават хамбургера.
Ресторанта е място в което задължително има сервитьор. Има добри и не толкова добри ресторанти. В България съм бил и в по-добре изглеждащи ресторанти с много добра храна. Голямата разлика обаче не е в храната или ресторанта а в обслужването
В САЩ сервитьорът се опитва да създаде добро впечатление. Защо ли? За разлика от колегите им в България тук сервитьорите не получават заплата. Повечето, ако не и всички, работят само за това, което клиента е готов да плати над цената на храната.
Никой не е задължен да остави нещо за сервитьора. В бележката, която ти дават има място, в което пишеш колко оставяш за обслужване. Сам решаваш. Ако напишеш нула значи не си доволен и нищо не оставаш за сервитьора.
Не се дават пари директно или поне не съм чувал някой да плати храната с кредитна карта и да остави банкноти отделно за обслужването. Това с банкнотите официално се прави по хотели и таксита. За хотелите може да напиша някой друг път.
Първите усещания от американски ресторант обикновено са: много и много вкусна храна, и много внимателни, та чак прекалено внимателни сервитьори. После свикваш с вниманието и ти се струва нормално. Като се върнеш в България виждаш, че всички сервитьори, трябва да бъдат изритани на улицата заради начина, по който се държат с клиентите.
Да се върнем на ритуала по хранене в ресторант. Влизаш в ресторанта и отиваш на рецепцията или стоиш до вратата да дойде сервитьор. Там обявяваш с колко човека ще се храниш. Може също да имаш предпочитания като примерно, че искаш детско столче или задължително да си до прозореца.
В зависимост от ресторанта и времето може да се окаже, че трябва да почакаш да се освободи такава маса. Ако има такава маса този, който е на рецепцията или някой от другите сервитьори те води до масата, която е за теб.
Сядаш и изчакваш да донесат менюто. Заедно с менюто получаваш и вода с лед. Това всъщност е почти задължително. Има дежурни чаши за вода с лед. Можеш да пиеш колкото искаш вода и винаги е с лед. Това не се плаща. Не се плаща и някакъв вид храна, която е само за начало на храненето. Примерно препечени хлебчета с някакъв сос или нещо такова.
Задължително сервитьора ви остава да си изберете храната на спокойствие. Той се грижи за вас много внимателно защото вие сте Клиента, който решава дали да остави нещо за него.
Избираш си това, което ти харесва и следващия път, когато се появи сервитьора, което обикновено е след минута две, се прави поръчката. Сервитьора може да отговаря на въпроси за храната. Има ли определена подправка или колко е люто. Има 5 нива на люто и се измерват със звезди. 1 е слабо люто, а 5 звезди е само за професионалисти.
Храната идва и обикновено е два пъти повече отколкото искаш. Досега като качество храната е била много на ниво. Със сигурност зависи от ресторанта, но там където съм ходил храната е била добре. Никакви проблеми след това.
До тук всичко е логично. Сега идва време за плащане и разликите с това, което е в България и Австралия.
Искаш сметката и ако много искаш може да си вземеш останалата храна. Не е необходимо да обясняваш защо я искаш. Това, за кучето в къщи може да се пропусне. Храната, която е останала понякога е почти половината. Дори и в по-скъпите ресторанти това не е неучтиво.
Разбира се, че зависи от ресторанта. Ако ресторанта изисква формално облекло искането на храната не е много добър начин за завършване на вечерта.
1. Сметката я получаваш затворена в нещо като малка папка. Сметката е всичко, което сте поръчали и крайната сума само.
2. В малката папка има място в което да си сложиш кредитната карта. Слагаш си кредитната карта там и ако искаш запазваш списъка с ястията които си поръчал и крайната цена.
3. Сервитьора взима папката с твоята кредитна карта.
4. Сервитьора се връща с папката, в която си стои твоята кредитна карта, но сега вътре има две касови бележки. Едната е за теб, едната е за заведението. На касовите бележки има сумата за храната, която си поръчал, място на което да попълниш колко оставаш за обслужването и сумата от тези две числа.
5. Попълваш колко си доволен от обслужването. При добро обслужване е добре да бъде 15%, при много добро обслужване 20%. 10% е не съм доволен, а 0 е когато смяташ, че сервитьора трябва да си намери друга работа. Случвало ми се е 2 пъти да оставям 0. В повечето преживяното си заслужава 20%
6. След като си попълнил двете числа и си се подписал си взимаш кредитната карта заедно с касова бележка, която е за клиента и си ставаш.
Почти винаги си доволен от ресторанта, храната и прекараното време. Особено от обслужването!
Ресторанта е място в което задължително има сервитьор. Има добри и не толкова добри ресторанти. В България съм бил и в по-добре изглеждащи ресторанти с много добра храна. Голямата разлика обаче не е в храната или ресторанта а в обслужването
В САЩ сервитьорът се опитва да създаде добро впечатление. Защо ли? За разлика от колегите им в България тук сервитьорите не получават заплата. Повечето, ако не и всички, работят само за това, което клиента е готов да плати над цената на храната.
Никой не е задължен да остави нещо за сервитьора. В бележката, която ти дават има място, в което пишеш колко оставяш за обслужване. Сам решаваш. Ако напишеш нула значи не си доволен и нищо не оставаш за сервитьора.
Не се дават пари директно или поне не съм чувал някой да плати храната с кредитна карта и да остави банкноти отделно за обслужването. Това с банкнотите официално се прави по хотели и таксита. За хотелите може да напиша някой друг път.
Първите усещания от американски ресторант обикновено са: много и много вкусна храна, и много внимателни, та чак прекалено внимателни сервитьори. После свикваш с вниманието и ти се струва нормално. Като се върнеш в България виждаш, че всички сервитьори, трябва да бъдат изритани на улицата заради начина, по който се държат с клиентите.
Да се върнем на ритуала по хранене в ресторант. Влизаш в ресторанта и отиваш на рецепцията или стоиш до вратата да дойде сервитьор. Там обявяваш с колко човека ще се храниш. Може също да имаш предпочитания като примерно, че искаш детско столче или задължително да си до прозореца.
В зависимост от ресторанта и времето може да се окаже, че трябва да почакаш да се освободи такава маса. Ако има такава маса този, който е на рецепцията или някой от другите сервитьори те води до масата, която е за теб.
Сядаш и изчакваш да донесат менюто. Заедно с менюто получаваш и вода с лед. Това всъщност е почти задължително. Има дежурни чаши за вода с лед. Можеш да пиеш колкото искаш вода и винаги е с лед. Това не се плаща. Не се плаща и някакъв вид храна, която е само за начало на храненето. Примерно препечени хлебчета с някакъв сос или нещо такова.
Задължително сервитьора ви остава да си изберете храната на спокойствие. Той се грижи за вас много внимателно защото вие сте Клиента, който решава дали да остави нещо за него.
Избираш си това, което ти харесва и следващия път, когато се появи сервитьора, което обикновено е след минута две, се прави поръчката. Сервитьора може да отговаря на въпроси за храната. Има ли определена подправка или колко е люто. Има 5 нива на люто и се измерват със звезди. 1 е слабо люто, а 5 звезди е само за професионалисти.
Храната идва и обикновено е два пъти повече отколкото искаш. Досега като качество храната е била много на ниво. Със сигурност зависи от ресторанта, но там където съм ходил храната е била добре. Никакви проблеми след това.
До тук всичко е логично. Сега идва време за плащане и разликите с това, което е в България и Австралия.
Искаш сметката и ако много искаш може да си вземеш останалата храна. Не е необходимо да обясняваш защо я искаш. Това, за кучето в къщи може да се пропусне. Храната, която е останала понякога е почти половината. Дори и в по-скъпите ресторанти това не е неучтиво.
Разбира се, че зависи от ресторанта. Ако ресторанта изисква формално облекло искането на храната не е много добър начин за завършване на вечерта.
1. Сметката я получаваш затворена в нещо като малка папка. Сметката е всичко, което сте поръчали и крайната сума само.
2. В малката папка има място в което да си сложиш кредитната карта. Слагаш си кредитната карта там и ако искаш запазваш списъка с ястията които си поръчал и крайната цена.
3. Сервитьора взима папката с твоята кредитна карта.
4. Сервитьора се връща с папката, в която си стои твоята кредитна карта, но сега вътре има две касови бележки. Едната е за теб, едната е за заведението. На касовите бележки има сумата за храната, която си поръчал, място на което да попълниш колко оставаш за обслужването и сумата от тези две числа.
5. Попълваш колко си доволен от обслужването. При добро обслужване е добре да бъде 15%, при много добро обслужване 20%. 10% е не съм доволен, а 0 е когато смяташ, че сервитьора трябва да си намери друга работа. Случвало ми се е 2 пъти да оставям 0. В повечето преживяното си заслужава 20%
6. След като си попълнил двете числа и си се подписал си взимаш кредитната карта заедно с касова бележка, която е за клиента и си ставаш.
Почти винаги си доволен от ресторанта, храната и прекараното време. Особено от обслужването!
вторник, януари 27, 2009
Ограбване на банка
Всички знаем как става по каубойските филми. Идва гринго на кон влиза в банката и виква"Живота или парите?". Напълват му един чувал с пари и той яхва коня към следващата банка.
Това донякъде е било истина. Донякъде защото историите по филмите е силно омекотен вариант на това, което се е случвало. Историята на дивия запад е по-дива от това, което може да се покаже днес по филмите. Цивилизовали сме се, каквото и да означава това.
За банковите обири знаем, че всичко това се е случило преди много, много години. Нали? Да, ама не. Днес 26 януари имаше три банкови обира в град Сиатъл. Това не е някъде в пустинята, а в един от най-големите градове в САЩ.
Ако това ви изглежда странно ето каква е официалната статистиката на ФБР за периода 1 април - 30 юни 2008. Това е само за 3 месеца!
Брой успешно ограбени банки - 1,406
Открадната сума в банкноти: $12,550,693.29
Възстановена сума от ограбеното: $1,644,178.41
Грабителите по раса и пол са били:
| | бели | черни | испанци | други | неразпознати |
|---|---|---|---|---|---|
| мъже | 659 | 773 | 110 | 36 | 59 |
| жени | 39 | 34 | 13 | 0 | 5 |
Грабежите се случват през всеки ден от седмицата:
понеделник | 280 |
|---|---|
вторник | 238 |
сряда | 258 |
четвъртък | 227 |
петък | 306 |
събота | 117 |
неделя | 11 |
неуточнено | 6 |
Най-популярният начин за ограбването е с подаване на бележка към касиера. Това се случило днес в три различни банки. Ето статистика за начина на ограбване:
бележка | 815 |
|---|---|
огнестрелно оръжие | 373 |
| пистолет | 359 |
| друг вид огнестрелно оръжие | 22 |
друг вид оръжие | 13 |
заплашване, че има оръжие | 567 |
взривно устройство | 35 |
устна заповед | 784 |
кражба от сейф | 15 |
със специално устройство | 1 |
кражба | 18 |
| ------------------------------ | --- |
Статистиката в сайта на ФБР излиза за всеки три месец и е доста богата. Има информация по щатове и градове.
За периода, който пиша в грабежите са били наранени 29 човека в 22 от инцидентите. В останалите грабежи няма наранявания, но е имало е 22 заложника и 7 смъртни случая. Загинали са 5 от крадците и 2-ма случайни граждани.
Винаги има камери, които са поставени така, че този, който ограбва да бъде заснет от много близо. Защо толкова рядко успяват да върнат парите е интересен въпрос.
Равносметката за днес е 3 опита и 3-те успешни. Да видим колко банкови грабежа ще има утре...
неделя, януари 25, 2009
Колко струваш?
Колко би трябвало да получат твои близки срещу твоя живот? Ами, живота е безценен. Обаче, обезщетение в рамките на безценен е трудно да се даде на близките и затова трябва да се направи някакъв вид оценка.
След 9/11 американското правителство създаде фонд в размер на 7 милиарда долара. За всеки загинал роднините можеше да решат да съдят когото намерят за добре или да поискат част от заделените пари.
Повечето са постъпили разумно и са поискали пари. Как обаче да се прецени колко точно да получат? Дори и 7 милиард да получат това няма да върне никой в семейството му.
Използвайки доста интересна формула оценката е следната: За 35 годишен мъж с годишна заплата $250000 оценката е $2.6 милиона. Ако е бил женен без деца цената се покача на $4.2 милиона. Ако имат 2 деца още $200 хиляди. Като цяло семейство с 4 човека ако е загубило бащата ще получи $4.4 милиона.
Е, ако разбира се бащата е получавал $250 хиляди годишно. Аз досега не съм се запознал с американец, който работи за да получава такава заплата.
След 9/11 американското правителство създаде фонд в размер на 7 милиарда долара. За всеки загинал роднините можеше да решат да съдят когото намерят за добре или да поискат част от заделените пари.
Повечето са постъпили разумно и са поискали пари. Как обаче да се прецени колко точно да получат? Дори и 7 милиард да получат това няма да върне никой в семейството му.
Използвайки доста интересна формула оценката е следната: За 35 годишен мъж с годишна заплата $250000 оценката е $2.6 милиона. Ако е бил женен без деца цената се покача на $4.2 милиона. Ако имат 2 деца още $200 хиляди. Като цяло семейство с 4 човека ако е загубило бащата ще получи $4.4 милиона.
Е, ако разбира се бащата е получавал $250 хиляди годишно. Аз досега не съм се запознал с американец, който работи за да получава такава заплата.
вторник, януари 20, 2009
Нов президент
С този човек няма опасност живота ни да продължи по същия начин. Очакват ни сериозни промени. Ще ми се да знаех дали ще са добри или лоши. Надявам се да са добри.
Световната икономика
Четох интересно сравнение за световната икономика от преди няколко години.
Представи си, че на един остров има американец, китаец, германец и японец. Събрали са са си разделили работата. Китаеца ще приготвя храната и ще прави дрехи, германеца ще прави оръдия на труда, японеца ще лови риба. Американеца ще печата пари ще купува почти всичко, което произвеждат останалите.
Въпроса е какво ще се промени в живота на хората на острова, ако американеца избяга от острова? Ами няма да имат пари, но китаеца ще ходи по-добре облечен, японеца ще има повече храна, а германеца ще има време да измисли нови уреди.
Представи си, че на един остров има американец, китаец, германец и японец. Събрали са са си разделили работата. Китаеца ще приготвя храната и ще прави дрехи, германеца ще прави оръдия на труда, японеца ще лови риба. Американеца ще печата пари ще купува почти всичко, което произвеждат останалите.
Въпроса е какво ще се промени в живота на хората на острова, ако американеца избяга от острова? Ами няма да имат пари, но китаеца ще ходи по-добре облечен, японеца ще има повече храна, а германеца ще има време да измисли нови уреди.
Абонамент за:
Публикации (Atom)