George Carlin

На английски, но пък си струва времето ако може да го разбере човек. За съжаление вече не е жив, но пък е оставил достатъчно за повече от едно поколение.

Фантастиката

Имах приятел в детството си, който имаше всички фантастики от поредицата Галактика. Невероятен късмет е да имаш такъв приятел когато все още се оглеждащ и търсиш място. Вероятно поредица е един от основните фактори да се занимавам с компютри и да мечтая за Космоса.

Намерих нещо, което ме върна към тези години. Обичах да чета на фона на музиката на Жан Мишел Жар. Жалко, че не е много популярен сега. Може би по същата причина по която фантастиката не е популярна?

Суровият петрол

Какво е суровият петрол? Нещо, което извира обикновено там някъде където хората или се избиват ежедневно или ще се избиват ежедневно като вземе да привършва.

Какво може да правиш ако си купиш малко суров петрол? Ами нищо не можеш да правиш. Единствено да го продадеш. Ако обаче всички решите да купите резултата е много добър за всички - цената подскача. Търсенето е постоянно и не зависи от цената, значи печалбата е сигурна!

В последните месеци или може би година интереса към суровия петрол рязко се покачи. Продава се злато за да се купи суров петрол защото цената на златото няма да се промени , но на суровия петрол ще се покачи. Процеса на изкупуване покачва цената. Продажбата на по-високата цена генерира печалба, която отново се инвестира в суров петрол.

Рафинериите се оплакват, че цената е толкова висока, че не могат да си позволят да работят на пълен капацитет. Те освен, че рафинират суров петрол, имат и нужда от него за да работят нормално.

Къде ще му излезе края? Ами представи си, че откриеш кръвта си за много вкусна. Днес малко, утре малко и ти става все по-сладко и имаш нужда от все повече. До кога? Ами докато припаднеш. Като, ако се свестиш ще размислиш дали е разумно ... и най-вероятно ще намериш нещо друго.

Случи с недвижимите имоти, историята се повторя с петрола. Интересно до къде ли ще този път? Продаване на злато срещу суров петрол ...

Писмо от Леонардо

Проверявам пощата преди няколко дни и какво да видя - писмо от Леонардо. Как кой Леонардо? Леонардо Ди Каприо. Пише ми Леонардо като на приятел на два листа и от двете страни. В началото и снимка си сложил от времето на играта му във филма Титаник та да няма грешки.

Започнал писмото с "Уважаеми приятелю" или нещо подобно в превод на български. Пише ми с подробности как много се притеснил, че белите мечки били обречени. Времето вървяло към затопляне и белите мечки нямало да го преживеят. Вероятно нашето поколение ще е последното, което ще ги вижда в истинската им среда.

Той като един отговорен съвременник решил да направи нещо по въпроса. Решил и направил фондация. Сега ние останалите, неговите приятели сме на ход. Трябва да пратим колко колкото може примерно, примерно $1000 на човек. Може и по-малко. Както се казва - кой колкото може. Ако не можеш хиляда може и по-малко, примерно $999, $998, $998,50 и т.н.

Не успях да прочета цялото писмо, че той се беше престарал. То приятели, приятели, но кой ще намери време да чете 4 страници. Не успях да разбера какво ще прави с тези пари. Дали зоопарк с хладилници или банка с ДНК от мечките та ако вземе времето да се застуди да могат да ги върнат.

Мислех да му отговоря, и нали сме приятели ние с Леонардо, да му пиша направо истината.

Приятелю, няма опасност мечките да ги има след 20-30 години. Много пари се хвърлят в построяване на летища и пристанища в северната част на Русия, САЩ и Канада. Хора със замах се молят колкото се може по-бързо северният полюс да бъде плаваем през по-голямата част от годината. Много стоки ще пътуват от Азия към Северна Америка и обратно, много пари ще се направят. Когато става дума за толкова пари никой не мисли за хората, та какво остана за белите мечки.

Скъпи ми Леонардо, белите мечки нямат никакви шансове - пиши ги история. Вземи по-добре направи една фондация за пингвините. Те поне имат шанс да ни надживеят.

Идеали

Чета какво съм писал тук от преди месеци и забелязвам как бавно но сигурно българският ми се влошава. Неправилно поставени думи, лошо структурирани изречения.

Някой би казал, че е от английския. Когато единият се подобрявал другия се влошавал. Ами не е така. Английският ми видимо не се подобрява. Просто българския се влошава от липсата на контакт с българската култура. Езика, който се ползва наоколо се ограничава до ежедневно битовия и там по някакви причини всички са склонни да прощават лоша наредба стига тя да е разбираема.

Днес ми се пише по друг въпрос. Наскоро погледнах интересна снимка. Турският министър председател на фона на картина на Ботев. Не беше монтаж. Сниман е по време на посещението преди няколко дни. Снимката изглеждаше като опит да се направи контраст между Ботев и Ердоган. Ердоган на фона на Ботев.

Кой е примера за подражание, идеала на България? Ботев и Левски. Това дали е радостно или е тъжно. Двама българи, които са дали живота си за освобождението на България. Това се е случило не този век дори не и предният.

За това време света се промени няколко пъти. Имаше две световни войни, всяка от които разтърси основите на цивилизацията и пренареди фигурите. След това света премина през технологична революция, студена война, излезе в Космоса и навлезе в информационния век.

България е вече част от обединена Европа, но ние българите продължаваме да имаме идеали от 19 век. Идеали, които учат, че най-достойното, което може да направиш за своята родина е да дадеш живота си за освобождението и. Нищо ново, нищо различно.

Колко време трябва да мине за да осъзнаем, че това не може да е идеал в днешно време? Не може да живеем с цели и примерни от преди две века. Дори и да го правим те не звучат реално и не се разбират просто защото времето е друго.

Добре. Нека да видим кой би могъл да ни е идеала в момента. Или поне от последните 100 години. Преди голямата освободия да дойде имаше идеали, които добри или лоши бяха български и независимо, че говориха пак за пожертване в името на партията си бяха от преди 20-30 години.

След това вакум. Трудно би могло да се идеализира Ченчаджията в зората или Охранителя в по-късния период на прехода. Бизнесмените, които дадоха живота си за да бъдат богати отново не могат да бъдат идеал. Липса, която отново ни връща към Ботев и Левски. Те независимо, че са то друго време и не са добър пример днес и сега поне не пречат.

Какъв е Американският идеал? Много простичък и винаги актуален. В момента примерните имена са - Арнолд Шварценегер, Бил Гейтс, Лорън Бъфет . Малкият човек, който с добра идея, много работа и малко късмет се издига на останалите. Няма причина да се сменя и винаги е актуален.

Може ли българския да бъде такъв? Идеал, който да говори за много работа, амбиция, иновации, малко късмет и успех на база на това? Ами да, но поне трябва да има едно име като за пример? Е това вече е наистина трудно. Успеха в България е или много опасен или резултат на неща, за които вестниците или не искат или не могат да пишат.

Двама

Бюджет по Американски

Отнело е около 200 години на САЩ да стигнат до бюджет от 1 трилион долара (1000 милиарда). Случило се е не при друг, а при Рейгън през 1987. Едва ли може да се сличи при някой от предните президенти.

Рейгън е и последният, който е имал възможност да изчисти вътрешния дълг на САЩ. Той обаче е направил всичко необходимо да засили скоростта с която дълга расте. Да имаш такъв дълг е като да вземеш заем и да не плащаш. Не само да не плащаш, но и да си вземеш пак и така без край и без да ти търсят отговорност.

Направил е и още няколко неща, но ние трябва да му благодарим, че не е направил това, което е смятал, че като бежествено избран е преднзначен - да започне третата световна война и да унищожи злото - Армагедон. Няколко пъти е заявявал това и никой от приближениете му не се съмняват, че би го направил.

Да се върним към бюджетите. Не много след Рейгън има друг президент от същатата партия с принос към вътрешния бюджет, който едва ли ще може да не се отчете в историята.

През 2002 година се стига бюджет от 2 трилиона (2000 милиарда долара). Сегашният президент е този, който го внася. Това става след 15 само години.

И не след дълго. Само след 6 години се стигна до бюджета за следващата 2008, който е вече 3 трилион (3000 милиард).

Следващият американски президент ще има невъзможната задача да намали скоростта на скоростта на растеж на дефицита. Какво остава да говорим за самия дефицит.