Когато 10 Ноември дойде аз бях вече с паспорт. Бях на училище и един от преподавателите каза, че Тодор Живков вече не бил начело. И... толкова. Нищо друго не се случи. Никой в града не излезе да се радва по улиците, никой не се разплака.
Ако знаеха какво предстои всички щяхме да плачим.
Около 1989 градът беше около 200000 човека с две елитни гимназии, много средни училища, 3 техникума, с голямо военно летище, с оромни комбинати за преработване на месо, друг за млечни произведения, трети за пилешки продукти. Огромна болница пълна с лекари, персонал и модерно уборудване. С огромен завод за електронни изделия, друг за машиностроителен инвентар. С фабрика за военната индустрия. Повечето от тях изнасяха продукция по света - Франция, Германия, Африка и разбира се в страните от съветският блок.
След 15 години града беше е официално 57000, от които вероятно 45000 циганите. Няма летище, няма преработване на месо, няма преработка на масло или мляко. Няма електроника, няма машиностроене. Болницата е полупразна, училищата изпозатворени. Телефоните се упрвляват от съседния град, всички поделения затворени. Няма, няма, няма ...
Всъщност, има едно нещо в изобилие - демокрация и от това всички са много, много щастливи.
Наскоро четах една статия в Time за младежите в Китай. В последната година доходите на образованите млади хора са се увеличили с 30%. В разговорите с тях се вижда, че никой не се интересуваше от политика. Ако има възможност да живее добре за всеки човек е без значени как се казва управляващият и под какво име или цвят е партията на управляващите. Ежедневните им проблеми се въртяха около това в кой ресторант да вечерят и кой клуб е по-интересен в последно време.
Кой идиот в България реши, че хората се интересуват от политика вместо от възможност за образование и работа? Кой измисли унищожението на държавното управление за да можело частното да бъде конкурентно? Май се сещам за имена, които в началото на 90-те говориха всички тези глупости. Те са все още в политиката. Аз като един от хората на моя град искам да им благодаря. Без тяхна помощ моя град би могъл да бъде все още пълен с живот и хора. Би могъл... Благодаря Ви!
неделя, ноември 11, 2007
евро
Малко неща в последно време са ме карали да се чувствам горд от управляващите в България. Едно от тях е успешното завършилата борба за названието на европейската валута на български език.
Някой ще каже, че това не е толкова важно. По-важно е колко евро получава отколкото как точно се пише това, което получава. Според мен изписването е от голямо значение. Така както го наречеш това и ще бъде.
След подобно признание за правото на изписване ще може да изискваме и други европейски символи и знаци да бъдат изписвание на кирилица така както трябва. Това е важен прецедент, който ще бъде споменван по много поводи и от много държави в съюза.
Добър успех за българската дипломация. Браво!
Някой ще каже, че това не е толкова важно. По-важно е колко евро получава отколкото как точно се пише това, което получава. Според мен изписването е от голямо значение. Така както го наречеш това и ще бъде.
След подобно признание за правото на изписване ще може да изискваме и други европейски символи и знаци да бъдат изписвание на кирилица така както трябва. Това е важен прецедент, който ще бъде споменван по много поводи и от много държави в съюза.
Добър успех за българската дипломация. Браво!
четвъртък, ноември 01, 2007
Ще се завърнат ли
Чета интересна статия за българите в чужбина Ще се завърнат ли?.
Някъде бях чел, че България във войните от създаването и до среда на миналия век е загубила не повече от 100000 човека. Почти 7:1. И никой не е виновен, и никой няма да бъде записан в историята като виновен за унищожаването на както казва статията "сред заминаващите са и най-квалифицираните".
Всъщност статията не говори за унищожаване, а за временно излизане. Нещо като "ще ида мале у градо да посъбера парици". Дали е така? Дали не се повтаря историята, но в различни рамки?
За мен този процес е по-скоро различен мащаб на процеса по обезлюдяване на българските селата с индустриализацията на България. Младите са тръгнали към града временно, и обикновенно с надежда да се върнат на село. Реално това връщане никога не се е случило. Който е поживял малко в града трудно можеш да го върнеш на село.
България като част от границата на Европа ще има точно функциите, които селото е имало в границата на България. Нещата като "изнасяне на замеделски култури, най-доброто вино" и "туристическа дестинация за в края на седмицата" са винаги свързвани със селото. Винаги умните, даровитите след като поучат в селското школо са отивали, ако имат възможност, в града. Града не е София. София е мегдана на селото и там са къщите на чорбаджиите. Който иска да учи или да работи поглежда към града, а не просто към мегдана. България ще продължи да създава най-добрите ученици в училищата на Лондон, Берлин, Париж. Поне още няколко поколения.
Добър пример е Гърция. С години проблемите гонят талантливи хора от там. В момента Гърция е една от малкото дуржави, които има повече сънародници извън границите си отколкото в границите си. Не съм чувал за поток от гърци, които се връщат. Може да се разпознават като гърци, но никой не се връща. Лошото е, че ние няма да се разпознаваме като България след едно поколение ако живеем навън. Твърде малко сме за да имаме достатъчно маса за стабилна група.
Много добра идея. Въпроса е колко е осъществима. Какво може да предложи България на квалифицираните работници? Всъщност има какво - транплин за работа в Европа. Идват от Виетнам или Индонезия и след няколко месеца заминават за Германия. Германия няма да има против, може да сме сигурни - нали пак за Европа ще работи "квалифицирания работник".
Колко често развиващите се икономики са преминали в развити икономики в рамките на едно поколение? Защото следващото поколение дори и с познание за корените си, дори с развален бълграски вече не пренадлежи на България. Следващото поколени има друг отговор на "къде е моята родина?"
Да благодарим на политическият елит на България, който за 10-15 години унищожи българската здравна и образователна система. Направи оцеляването, в съвсем буквален смисъл, неразделна част от живота в България и по този начин изгони много от най-добрите и образовани Българи. Дано някой ден в историята влязат имената на президентите и министър председателите добринесли за загубване на повече българи от всички войни в които България е участвала.
През януари Световната банка публикува данни, според които 688 000 българи (или 7.7% от населението ни) са емигрирали в периода 1989-2005 год.
Някъде бях чел, че България във войните от създаването и до среда на миналия век е загубила не повече от 100000 човека. Почти 7:1. И никой не е виновен, и никой няма да бъде записан в историята като виновен за унищожаването на както казва статията "сред заминаващите са и най-квалифицираните".
Всъщност статията не говори за унищожаване, а за временно излизане. Нещо като "ще ида мале у градо да посъбера парици". Дали е така? Дали не се повтаря историята, но в различни рамки?
За мен този процес е по-скоро различен мащаб на процеса по обезлюдяване на българските селата с индустриализацията на България. Младите са тръгнали към града временно, и обикновенно с надежда да се върнат на село. Реално това връщане никога не се е случило. Който е поживял малко в града трудно можеш да го върнеш на село.
България като част от границата на Европа ще има точно функциите, които селото е имало в границата на България. Нещата като "изнасяне на замеделски култури, най-доброто вино" и "туристическа дестинация за в края на седмицата" са винаги свързвани със селото. Винаги умните, даровитите след като поучат в селското школо са отивали, ако имат възможност, в града. Града не е София. София е мегдана на селото и там са къщите на чорбаджиите. Който иска да учи или да работи поглежда към града, а не просто към мегдана. България ще продължи да създава най-добрите ученици в училищата на Лондон, Берлин, Париж. Поне още няколко поколения.
Добър пример е Гърция. С години проблемите гонят талантливи хора от там. В момента Гърция е една от малкото дуржави, които има повече сънародници извън границите си отколкото в границите си. Не съм чувал за поток от гърци, които се връщат. Може да се разпознават като гърци, но никой не се връща. Лошото е, че ние няма да се разпознаваме като България след едно поколение ако живеем навън. Твърде малко сме за да имаме достатъчно маса за стабилна група.
На по-късен етап КРИБ вероятно ще започне да помага и за внос на квалифицирани работници.
Много добра идея. Въпроса е колко е осъществима. Какво може да предложи България на квалифицираните работници? Всъщност има какво - транплин за работа в Европа. Идват от Виетнам или Индонезия и след няколко месеца заминават за Германия. Германия няма да има против, може да сме сигурни - нали пак за Европа ще работи "квалифицирания работник".
„Изтичането на мозъци", или напускането на най-талантливите и опитни работници на една страна привлечени от по-примамливи работни оферти зад граница, е често срещано явление за развиващите се икономики, анализират от Оксфорд Бизнес Груп.
Колко често развиващите се икономики са преминали в развити икономики в рамките на едно поколение? Защото следващото поколение дори и с познание за корените си, дори с развален бълграски вече не пренадлежи на България. Следващото поколени има друг отговор на "къде е моята родина?"
Да благодарим на политическият елит на България, който за 10-15 години унищожи българската здравна и образователна система. Направи оцеляването, в съвсем буквален смисъл, неразделна част от живота в България и по този начин изгони много от най-добрите и образовани Българи. Дано някой ден в историята влязат имената на президентите и министър председателите добринесли за загубване на повече българи от всички войни в които България е участвала.
четвъртък, октомври 25, 2007
Стачката
Имал съм и много умни учители и такива, които ни губеха времето. Общото между тях е, че са учители. Достойна професия, но загубила престиж и уважение след като свободата смаза науката в България.
Да се стачкува е изкуство. Изисква се стратегия и тактика. Изисква се и опит. Да се стачкува импулсивно е опасно. Да се стачкува без политическа подкрепа е самоубийство.
Стачката на учителите беше загубила още в момента на обявяването си.
В момента в който стачкуваш, ти не заплашваш директно правителството. Ти даваш възможност на опозицията да атакува управляващите. Ако това няма причина да се случи стачката е обречена на неуспех. Синдикатите си имат свои цели и те не е задължително да съвпадат като цел или посока със стачкуващите. Синдикатите не могат да свалят правителство, което има подкрепа на Европа, разполага със сериозен резерв и се радва на слаба опозиция.
Политиците, дори и тъпите политици, са много по наясно как работи системата, от който и да е учител, излязъл на улицата. Формулата е простичка.
1. Поддържаш състояние, в което хората на улицата не стават повече. Даваш им възможност да освободят напрежението. След няколко дни или дори седмици броя им намалява. Може да е интересно да стоиш два дни навън, но после трябва да обърнеш внимание на къщата, децата и да свършиш едно друго. Друго е ако са студенти. Тогава е опасно да продължи доста време, но учителите не са студентите.
2. Започваш "преговори", с ясна представа, че те няма да завършат скоро. Колкото повече протакаш, толкова повече омеква опонента. Това съвсем сигурно се случва при условие, че опозицията се прави на разсеяна.
3. Вместо ти да се бориш в публичното пространство директно, намираш друга група в обществото, която да върши това вместо теб: "Ако вдигнем заплатите на учителите няма да има пари за пенсионерите". В България най-голямата група хора работят пенсионери, така че с този ход веднага увеличаваш силата на отбора си.
4. Показваш, че няма причина да правиш компромиси и без да взимаш участие просто коментираш: "Ако увеличим заплатите това ще разклати борда и икономиката ще колапсира", "Няма никакъв начин да увеличим на когото и да толкова заплатите". "Невъзможно е да се направи без да предизвикаме дълбока криза в цялата страна"
5. Обясняваш на учителите, че са загубили. То вече е ясно след като се появят реплики "Абе тези учители какво си мислят? Нали взимат пари от частни уроци. Стоят си по цял ден в стаята и им плащат. За какви се имат."
6. Даваш им трохи след като синдикатите, за които е по-важно да не загубят вместо да спечелят, решат че са изстискали достатъчно от ситуацията и са готови на "компромиси".
Стачката свършва с облекчение. Учителите се прибират по стаите излъгани, но това не е страшно след като всички са доволни - правителството, че е спечелило, синдикатите, че са спечелили, обществото, че е спечелило. Учителите? Ами то така или иначе беше ясно в началото как ще свърши цялата история. И те ще са доволни, че са спечелили.
Учители ще продължат да потъват в България, но сами са си виновни. Следващия път да се приготвят по-добре,за да не им пишат пак 3+ за подготовка на стачката.
Да се стачкува е изкуство. Изисква се стратегия и тактика. Изисква се и опит. Да се стачкува импулсивно е опасно. Да се стачкува без политическа подкрепа е самоубийство.
Стачката на учителите беше загубила още в момента на обявяването си.
В момента в който стачкуваш, ти не заплашваш директно правителството. Ти даваш възможност на опозицията да атакува управляващите. Ако това няма причина да се случи стачката е обречена на неуспех. Синдикатите си имат свои цели и те не е задължително да съвпадат като цел или посока със стачкуващите. Синдикатите не могат да свалят правителство, което има подкрепа на Европа, разполага със сериозен резерв и се радва на слаба опозиция.
Политиците, дори и тъпите политици, са много по наясно как работи системата, от който и да е учител, излязъл на улицата. Формулата е простичка.
1. Поддържаш състояние, в което хората на улицата не стават повече. Даваш им възможност да освободят напрежението. След няколко дни или дори седмици броя им намалява. Може да е интересно да стоиш два дни навън, но после трябва да обърнеш внимание на къщата, децата и да свършиш едно друго. Друго е ако са студенти. Тогава е опасно да продължи доста време, но учителите не са студентите.
2. Започваш "преговори", с ясна представа, че те няма да завършат скоро. Колкото повече протакаш, толкова повече омеква опонента. Това съвсем сигурно се случва при условие, че опозицията се прави на разсеяна.
3. Вместо ти да се бориш в публичното пространство директно, намираш друга група в обществото, която да върши това вместо теб: "Ако вдигнем заплатите на учителите няма да има пари за пенсионерите". В България най-голямата група хора работят пенсионери, така че с този ход веднага увеличаваш силата на отбора си.
4. Показваш, че няма причина да правиш компромиси и без да взимаш участие просто коментираш: "Ако увеличим заплатите това ще разклати борда и икономиката ще колапсира", "Няма никакъв начин да увеличим на когото и да толкова заплатите". "Невъзможно е да се направи без да предизвикаме дълбока криза в цялата страна"
5. Обясняваш на учителите, че са загубили. То вече е ясно след като се появят реплики "Абе тези учители какво си мислят? Нали взимат пари от частни уроци. Стоят си по цял ден в стаята и им плащат. За какви се имат."
6. Даваш им трохи след като синдикатите, за които е по-важно да не загубят вместо да спечелят, решат че са изстискали достатъчно от ситуацията и са готови на "компромиси".
Стачката свършва с облекчение. Учителите се прибират по стаите излъгани, но това не е страшно след като всички са доволни - правителството, че е спечелило, синдикатите, че са спечелили, обществото, че е спечелило. Учителите? Ами то така или иначе беше ясно в началото как ще свърши цялата история. И те ще са доволни, че са спечелили.
Учители ще продължат да потъват в България, но сами са си виновни. Следващия път да се приготвят по-добре,за да не им пишат пак 3+ за подготовка на стачката.
вторник, октомври 23, 2007
Парламенти
Американският парламент постигна най-ниското си одобрение в цялата история на страната - 11%. Не че някой се притеснява от това. Поне не и в парламента им.
Парламентите по света доста си приличат. Дали пък не е проблема в системата по която се избират? Или в системата като цяло?
Парламентите по света доста си приличат. Дали пък не е проблема в системата по която се избират? Или в системата като цяло?
четвъртък, септември 27, 2007
Секвоя
Преди много години едно индианско момче от племето Черокии (Cherokee) разбира, че четенето и писането е най-голямата разлика между индианската култура и културата на белите. Решава, че народа му има нужда от азбука и посвещава живота си на това.
След много години и безброй опити създава азбука от 85 знака. През 1821 представя азбуката пред съвета на старейшините. За разлика от повечето сегашни парламенти тогава парламента на племето се е състоял от умни мъже. Веднага разбират колко значимо е това, и приемат азбуката като азбука на езика и племето. Дават име на момчето - Секвоя. Толкова високо издига племето и толкова дълго ще се помни това, което в направил.
След години племето, наброяващо стотици хиляди е било едно от най-образованите групи на континента. Твърди се, че над 80% са можели да четата и да пишат на родния си език. По същото това време белите на континента обикновено са се подписвали с кръстче.
И в момента племето е едно от най-многобройните и най-известни. Имаше документално предаване, което показва надписи пред училища и детски градини: "С английски до тук. От тук нататък се чете и пише само на черокси". Повечето членове на племето пазеха тетрадки от прародителите си с записани песни и легенди на племето. Всички бяха много горди, че могат да четат на езика си това, което пра-родителите са им написали.
Секвоя си е заслужил името, а и хората в парламента на племето са били на мястото си.
След много години и безброй опити създава азбука от 85 знака. През 1821 представя азбуката пред съвета на старейшините. За разлика от повечето сегашни парламенти тогава парламента на племето се е състоял от умни мъже. Веднага разбират колко значимо е това, и приемат азбуката като азбука на езика и племето. Дават име на момчето - Секвоя. Толкова високо издига племето и толкова дълго ще се помни това, което в направил.
След години племето, наброяващо стотици хиляди е било едно от най-образованите групи на континента. Твърди се, че над 80% са можели да четата и да пишат на родния си език. По същото това време белите на континента обикновено са се подписвали с кръстче.
И в момента племето е едно от най-многобройните и най-известни. Имаше документално предаване, което показва надписи пред училища и детски градини: "С английски до тук. От тук нататък се чете и пише само на черокси". Повечето членове на племето пазеха тетрадки от прародителите си с записани песни и легенди на племето. Всички бяха много горди, че могат да четат на езика си това, което пра-родителите са им написали.
Секвоя си е заслужил името, а и хората в парламента на племето са били на мястото си.
събота, септември 22, 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)