Спешното

Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.

Останах с доста противоричиви впечатления.

Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"

Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.

Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.

Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.

Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.

Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.

После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.

След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.

И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.

Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.

След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.

Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.

Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.

Демокрацията

От доста години питам приятели и познати дали някой е чувал за организация на животни в природата по демократичен принцип. С чесни избори, мандатността, свобода на словото и разпределение на властите.

Сега вече си задавам въпроса "А има ли въобще подобна организация някъде в живия свят" ?

гудибагс

Какво е необходимо за празнуването на един рожден ден? Докато бях малък една торта и приятели беше достатъчно. Като поотраснах торта, приятели и нещо към торта за пиене и ядене. После обикновенно поканваш само един гост и всичко друго е без значение.

В САЩ нещата изглеждат различно. Необходимо е да се планира едно такова мероприятие. Трябва да се намери помещението където да се проведе рожденият ден. За малки деца това може да е някой детски салон. Обикновенно такива места са доста натоварени и може да ги наемеш от 9:45 до 11:30. Задължително даваш депозит в в случай, че гостите ти потрошат нещо. След като имаш помещението може да преминеш към следващата фаза.

Обикновенно просто покана по телефона не е достатъчно. Желателно е да подготвиш писмена покана, в която обесняваш къде ще се проведе мероприятието от колко до колко часа. В повечето случаи децата сами си ги пишат на готова купена бланка.

След това идва нещото за което исках да напиша. Всички знаем, че рожденика получава подаръци. Колкото повече хора толкова повече подаръци (весело). Тук подаръци получават и гостите. Да, тези, които идват да поздравят рожденика получава подаръци от рожденика. Правят се малки торбички - гудибагс - в които се слагат някаква играчка плюс още неща, които да зарадват поканения. За да бъде интересно се правят различни за момченцата и момиченцата.

Един приятел се наложи да ходи до съседното предградие защото на магазина нямало достатъчно на брой еднакви играчки.

Подготовката продължава с приготовления за почистване на мястото на което се провежда рождения ден. Когато го наемеш до 11:30 това означава, че до тогава ще си изчистил. Както си върви рождения ден се получава "Хайде да си ходите, че ще чистим.."

Иначе е весело и децата се радват.

щастливи...

Истината точно каква е, това не е важно. Важното е това, което ти казват да отговаря на това, което мислиш, че е истина. Тогава всички са щастливи.

Всъщност, какво по-хубаво от това, всички да са щастливи?

Великден

Тук Великден не е официлен празник. Всички религиозни празници са извън официалните. Компаниите дават нещо, което се казва "плаващ празник". Имаш два работни дни, които можеш да определиш като празник и да си ги празнуваш.

Православният Великден изкарахме както си трябва. С боядисани яйца и пресни козунаци. Боите бяха американски и нещо не ги биваше, но козунаците бяха на ниво. Хубави, сладки и с много стафиди. Ама наистина много стафиди и наистина пресни, защото са правени по къщите в машините за хляб.

Яйцата не бяха от просто кокошки, а от разхождани кокошки. Агнещкото не зная дали беше от екологично агне или просто внос от някъде.

Всичко беше добре приготвено и на една голяма поляна в един парк до езеро, опънахме столове под шарената сянка. Децата играха наоколо, а ние си говорихме. Цял ден времето беше чудесно. Компанията беше от млади, разумни хора които зная какво искат и защо са тук. Имаше приказки чак докато слънцето с скри.

Нещо ме кара да си мисля, че следващата ако не, то по-следващата седмица сме пак на в някой парк. Само времето да държи така. Без боядисани яйца и козунак, но нали всеки ден не е Великден.

Спомени, спомени

Като се сетих за кучетата и ми идва наум и за пиратките. Ще се опитам да му обесня на онзи моя колега, че там където аз съм живял преди няколко години, в столицата на България, точно там може да изживее нещо, което не е достъпно тук.

Всеки 12 годишен може да си купи пиратки, за почти без пари, и да хвърли една или две в примерно магазин пълен с лелички излязли на пазаруване. От затвореното пространство силата на звука се умножава. Много e неприятно. Всички жени пищат, а някой се разплакват под кикотенето на извършителя на тази геройска проява.

И никой нищо не може да му каже пък какво остава да му направи. Полицията? Да имаме полиция и по закон е забранена продажбата. Ами от къде ги купуват? Ами от почти всеки магазин. Ами нали е забранено? Да, забранено е.

Хубаво си спомням как държа детето на ръце за да може да изляза много бързо ако някой хвърли пиратка в магазина 2 на 2 метра. Какви времена бяха. Как да ги забрави човек?

Природозащитниците?

Едно от нещата в България, които няма как да забравя са бездомните кучета. Имаше ги с десетки около блока. Имаше някой емблематични, като Милена от пътеката. Тя можеше да се просне напряко и всички хора трябваше да я заобикалят. Трябваше и да внимават да не настъпят опънатата опашка, защото тя милата никого си няма.

Каква радост беше като излязат малките кученца. Не едно и две, а по много и всичките със светло бъдеще. Бедни пенсионери ще отделят от залака си да ги хранят. Ще се оплакват, че пансиите малки, но ще разделят баничкаята си с кварталния любимец.

Е, понякога се случваха инциденти. Някоя жена нападната от глудница добре нахранени любимци, друг пък се оплаква, че трябвало да се грижи за едно куче да не изчезне следващите 15 дни, че ако изчезне може да е било бясно. Но не бива да се оплакваме. Това е нормално. А и вероятно жената ги е предизвикала, а пък на тях не бива да им се вика защото като се изплашат и се самоотбраняват.

Вчера гледах какво се случи на едно куче в САЩ, което беше успяло да се отвърже. Кучето излязло през оградата и се озъбило на съседите. После нападнало котаката им и тя не успяла да избяга.

Човека звънал на 911 и резултата беше 4 въоръжени полицаи и един камион от защита на хората от животните или обратното. Не е много ясно и не се уточнява.

Полицаите попитаха дали има свидетел, че кучето е лаело (нападнало хората) и дали има свидетел, че котката не е успяла да избяга. После влязаха в двора на стопаните, които ги нямаше в момента. Заловиха кучето след известно гонене го прибраха в камионетката. После изчакаха (извикаха) собствениците.

Като дойде азиатката беше доста притеснена. Ако тук някое куче ухапе човек то това е почти същото като собственика му да е извършил това. А бездомните? Няма бездомни. Има със собственици или такива в кучкарника. Няма бездомни кучета.

Та ако те ухапе куче собственика има огромни проблеми. В това, което гледах се оказа, че и на кучето не му е лесно. Попитаха стопанката какво мисли за варианта кучето да бъде унищожено защото има свидетели за извършени престъпни деяния. Въпроса беше реторичен. В послеслов казаха, че кучето е приспано.

Чесно да си кажа, на мен ми се видя нечовешко така да постъпят. Да дойдат да видат в България. Кучетата трябва да се вземат, евнтуално кастрират поне веднъж годишно и задължително да се връщат на мястото от което са взети. Така и хората може да се грижат за тях а пък кучетата да се грижат за други хора. Всички са доволни, с изключение на уплашената жена и около 100-тината ухапани на месеца. Нищо работа.

Разказвах на един колега как съм обикалял едно от кучетата, което беше по-високо от детето ми по това време, докато се движа по кварталния пазара. Първо квартален пазар ми беше трудно да обесня, но той горкия така и не можа да разбера как така кучето ще лежи а хората ще го обикалят. То като си помисля сега и на мен ми е трудно да си обесня защо хората обикаляха кучето?