Така се получи, че последните 6 месеца съм бил на няколко големи летища - Международното и вътрешното в Лос Анжелис (LAX). Летището в Сиатъл и Сингапур. Международното и вътрешното на Бризбън, Сидни и Мелбърн. Да не забравя и София.
Няма такова като Heathrow в Лондон. Няма нито като разкош, нито като пъстрота на хората.
понеделник, юни 27, 2005
сряда, юни 08, 2005
Нещо като баскетбол
Тук има различни игри. Причината може да е историческа или политическа или дори икономическа.
Преди няколко дни гледах нещо като баскетбол, нещо като ръгби за жени. Играе се с топка за баскетбол. Има кошове в които трябва да се вкарва топката. Отборите са пак по 5 човека. Може и да не бяха 5, а 6. По-важното е че зад коша няма табло. На една пръчка на височината на коша за баскетбол си има кош, но зад него няма табло.
Играта изглежда странно защото явно играчите нямат право да топат топката. Няма и право да правят крачи с топката. Подхвърлят си топката и накрая правят опит да вкарат в коша. Много странно изглеждат. Високи слаби австралийки (нещо рядко на този континент) се гонят със топка за баскетбол по игрището и накрая подхвърлят в един кош. Обикновенно не вкарват.
Преди няколко дни гледах нещо като баскетбол, нещо като ръгби за жени. Играе се с топка за баскетбол. Има кошове в които трябва да се вкарва топката. Отборите са пак по 5 човека. Може и да не бяха 5, а 6. По-важното е че зад коша няма табло. На една пръчка на височината на коша за баскетбол си има кош, но зад него няма табло.
Играта изглежда странно защото явно играчите нямат право да топат топката. Няма и право да правят крачи с топката. Подхвърлят си топката и накрая правят опит да вкарат в коша. Много странно изглеждат. Високи слаби австралийки (нещо рядко на този континент) се гонят със топка за баскетбол по игрището и накрая подхвърлят в един кош. Обикновенно не вкарват.
понеделник, юни 06, 2005
Melbourne
Трябваше ми много малко време за да определя този град като най-красивият, в който съм бил. Има невероятна архитектура и за разлика от Бризбън има дух.
Трудно е да се обясни какво означава един град да има дух. София определено има. Бризбън е курорт и аз поне не го чувствам. Мелбърн е град от друга величина. Много ми хареса. Ако трябва да избера град, ще избера Мелбърн. Трябва да кажа, че все още не съм бил в Сидни.
Ето какво видяхме като сгради. Това са наистина големи сгради в рамките на 3-4 км в центъра.
http://www.skyscraperpage.com/diagrams/?11083513
Трамваите там са важна част от атмосферата на града. Изглеждат различно. Някой като от преди век други като от следващия век.
Трудно е да се обясни какво означава един град да има дух. София определено има. Бризбън е курорт и аз поне не го чувствам. Мелбърн е град от друга величина. Много ми хареса. Ако трябва да избера град, ще избера Мелбърн. Трябва да кажа, че все още не съм бил в Сидни.
Ето какво видяхме като сгради. Това са наистина големи сгради в рамките на 3-4 км в центъра.
http://www.skyscraperpage.com/diagrams/?11083513
Трамваите там са важна част от атмосферата на града. Изглеждат различно. Някой като от преди век други като от следващия век.
Iron Chef
Ще разкажа за едно от многото интересни предавания, които има по телевизията тук.
В първите дни в Австралия много ми липсваше Discovery Channel. Смятах, че телевизионната програма е скучна и странна.
В момента смятам, че е по-интересна и по-добре напрвена от тази в България. Причината е очевидна. Тук свободно се пускат предавания от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Канада. Без да е необходимо превод или обработка. Има предавания от типа на тези по Discovery при това актуални и без да ги повтарят с месеци.
Едно от кюбимите ми предавания е Iron Chef. Това предаване промени категорично отношението ми към готвачите.
Предаването е от Япония и всъщност е състезание за готвачи. Има трима готвачи, които са винаги в предаването. Единия е специалист китайска кухна, другия френска кухня и третия японска кухня. Всеки епизод имат притендент, който избера един от тримата железни (iron) готвачи.
Има обурудвани две кухни с всичко, което може да е необходимо. Готвачите имат помощници и всички продукти, които пожелаят.
Всеки път има "случайно" избран продукт, около който трябва да се направят блюдата. Имат точно 1 час. Комисия от известни артисти, известни хора от японското общество са жюрито.
Преди да гледам това предаване смятах, че готвачите превръщат продуктите в храна за консумация. Сега съм убеден, че да си много добър готвач е като да си много добър цигулар или много добър писател. За да си на световно ниво трябва много години да работиш сериозно, да си учил много и дори това не е достатъчно. Трябва да имаш талант за готвач.
Жалко, че няма как да се гледа в България. Има невероятни неща. Да се чудиш дали да го изядеш или да го сложиш в рамка. Невероятно красиви а според жюрито също толкова вкусни.
В първите дни в Австралия много ми липсваше Discovery Channel. Смятах, че телевизионната програма е скучна и странна.
В момента смятам, че е по-интересна и по-добре напрвена от тази в България. Причината е очевидна. Тук свободно се пускат предавания от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Канада. Без да е необходимо превод или обработка. Има предавания от типа на тези по Discovery при това актуални и без да ги повтарят с месеци.
Едно от кюбимите ми предавания е Iron Chef. Това предаване промени категорично отношението ми към готвачите.
Предаването е от Япония и всъщност е състезание за готвачи. Има трима готвачи, които са винаги в предаването. Единия е специалист китайска кухна, другия френска кухня и третия японска кухня. Всеки епизод имат притендент, който избера един от тримата железни (iron) готвачи.
Има обурудвани две кухни с всичко, което може да е необходимо. Готвачите имат помощници и всички продукти, които пожелаят.
Всеки път има "случайно" избран продукт, около който трябва да се направят блюдата. Имат точно 1 час. Комисия от известни артисти, известни хора от японското общество са жюрито.
Преди да гледам това предаване смятах, че готвачите превръщат продуктите в храна за консумация. Сега съм убеден, че да си много добър готвач е като да си много добър цигулар или много добър писател. За да си на световно ниво трябва много години да работиш сериозно, да си учил много и дори това не е достатъчно. Трябва да имаш талант за готвач.
Жалко, че няма как да се гледа в България. Има невероятни неща. Да се чудиш дали да го изядеш или да го сложиш в рамка. Невероятно красиви а според жюрито също толкова вкусни.
вторник, май 24, 2005
Различното
Най-лесно е да кажеш "не" на различното. Различното или изглежда странно, или говори смешно или и двете. А и знаело. То ако хората знаеха без да говорят като мен ние нямаше да говорим така. Как може да знае след като не е учило в училище? Тия изписани не на латиница не се броят. Откъде ще знае без да може да говори като мен? А и какво странно име има. Направо да се чуди човек защо ги пускат такива да влизат и да мътят водата.
петък, май 20, 2005
Киното
Днес бях в най-доброто кино в Brisbane. Най-добрата зала според колегите израснали в Brisbane. На много добър филм - StarWars III.
Изненадан съм колко е добър филма. Има за всекиго по нещо. Ако си отишъл да гледаш ефекти ще ги видиш. Ако си отишъл да гледаш филм с идея също ще останеш доволен.
Според всички колеги това кино е най-доброто в града. Преди това е било IMAX кино. Поради големия интерес на общественноста към киното IMAX са се махнали и са оставили сградата и част от техниката.
Кино Арена в София е много пъти по-добро.
По-добро е като обзавеждане, по-добро е като място за прекарване на време. По-добро е като обстановка, по-добро е като каси. По-добро във всяко отношение, което мога да се сетя в момента. Българите, които искат да гледат добро кино да не идват в Бризбън.
Билетите се продават на едно малко по-високо бюро с две каси на него. Програма за киното не може да се вземе. Има разписанието на филмите така както изглеждаше разписнието на автобусите преди 20 години в родния ми град.
Като влезеш в залата се вижда екран, който е около 25-35 метра на височина и толкова на ширина. Нямам представа кой му е дошло на ум да е такъв екрана. Може би останка от IMAX филмите. Не са си направили труда малко да го оправят.
Озвучаването е EAX. Сравнение с DTS Digital Sound на Арена просто е безмислено. Това е същото качеството като от звукова карта за $50 и колонки за още толкова. Вътре в залата има на разположение около 10 колонки, но качественото на звука е от преди 10 години. Просто като си помисля, че няколко зали в кино Арена имат сертификат от LucasFilms за качество на звука. Тук това няма да се случи скоро.
Столовете са неудобни и по-скоро са седалки от автобус отколкото кресла за гледане на филм. Кино Арена предлага огромни седалки с разстояние между редовете и място да си опънеш краката. Тук се чудих къде да си ги сложа. Като седнеш и колената ти опират в предната седалка.
Екрана странен, звука зле, неудобно за стоене място. Да не пропусна, че редовете са с някакви метални ограничители, които трябва да насочват потока от хора. Има още огради от винкел да не паднеш от първия ред защото пред него има малка пропаст. Пак останки от IMAX.
Това не е всичко. Преди филма гледах най-странната реклама, която съм виждал в кино. Имаше слайд шоу около 15 мин. На огромния екран се появява една реклама от вида - Индийски ресторант. На екрана се вижда истински индиец - с мургавата кожа, засукания мустак и шапка на готвач. Има картинка как да стигнеш до там. На фона на това се чува един мъжки глас, който чете: "Истинската индийска кухня, автентична храна от Индия и Тайланд"
После сменят картинката и същия мъжки глас чете: Заповядайте в бара на киното след прожекцията за да поговориш с приятели. На целия екран има снимка на бара.
И така 15 мин снимки и съшия мъжки глас с безумни реклами като от долнопробна кабеларка...
Не съм очаквал подобно нещо. Всъщност ...
Изненадан съм колко е добър филма. Има за всекиго по нещо. Ако си отишъл да гледаш ефекти ще ги видиш. Ако си отишъл да гледаш филм с идея също ще останеш доволен.
Според всички колеги това кино е най-доброто в града. Преди това е било IMAX кино. Поради големия интерес на общественноста към киното IMAX са се махнали и са оставили сградата и част от техниката.
Кино Арена в София е много пъти по-добро.
По-добро е като обзавеждане, по-добро е като място за прекарване на време. По-добро е като обстановка, по-добро е като каси. По-добро във всяко отношение, което мога да се сетя в момента. Българите, които искат да гледат добро кино да не идват в Бризбън.
Билетите се продават на едно малко по-високо бюро с две каси на него. Програма за киното не може да се вземе. Има разписанието на филмите така както изглеждаше разписнието на автобусите преди 20 години в родния ми град.
Като влезеш в залата се вижда екран, който е около 25-35 метра на височина и толкова на ширина. Нямам представа кой му е дошло на ум да е такъв екрана. Може би останка от IMAX филмите. Не са си направили труда малко да го оправят.
Озвучаването е EAX. Сравнение с DTS Digital Sound на Арена просто е безмислено. Това е същото качеството като от звукова карта за $50 и колонки за още толкова. Вътре в залата има на разположение около 10 колонки, но качественото на звука е от преди 10 години. Просто като си помисля, че няколко зали в кино Арена имат сертификат от LucasFilms за качество на звука. Тук това няма да се случи скоро.
Столовете са неудобни и по-скоро са седалки от автобус отколкото кресла за гледане на филм. Кино Арена предлага огромни седалки с разстояние между редовете и място да си опънеш краката. Тук се чудих къде да си ги сложа. Като седнеш и колената ти опират в предната седалка.
Екрана странен, звука зле, неудобно за стоене място. Да не пропусна, че редовете са с някакви метални ограничители, които трябва да насочват потока от хора. Има още огради от винкел да не паднеш от първия ред защото пред него има малка пропаст. Пак останки от IMAX.
Това не е всичко. Преди филма гледах най-странната реклама, която съм виждал в кино. Имаше слайд шоу около 15 мин. На огромния екран се появява една реклама от вида - Индийски ресторант. На екрана се вижда истински индиец - с мургавата кожа, засукания мустак и шапка на готвач. Има картинка как да стигнеш до там. На фона на това се чува един мъжки глас, който чете: "Истинската индийска кухня, автентична храна от Индия и Тайланд"
После сменят картинката и същия мъжки глас чете: Заповядайте в бара на киното след прожекцията за да поговориш с приятели. На целия екран има снимка на бара.
И така 15 мин снимки и съшия мъжки глас с безумни реклами като от долнопробна кабеларка...
Не съм очаквал подобно нещо. Всъщност ...
понеделник, май 16, 2005
Инициативност
Хората по целия свет най-много обичат децата си. Повечето са готови на всякакви жертви. И аз съм между тези, които биха направили какво ли не. Но това, което видях да се предлага в US (не в Австралия, поне засега :) ми се струва странно.
Човека е невероятно създание. Новороденото представялва 5% от теглото на майка си. Слончето е само 2.5%. Няма друго животно в природата с толкова голямо новородено. За съжаление, човек се ражда недоразвит. Процеса на ръстеж продължава още поне година след излизането от утробата. Тази година е продължение на процеса и се случва извън майката поради ограничение на размера човече, който може да роди жената.
"Учени" в US са установили при много родителите, особенно при първо дете, има "огромния" проблем, че детето не може да говори. Може би дори и да можеше от това смисъл не би имало. Може би мозъка е все още е в процес на изграждане...
Но по тази причина създали "училище" за деца под 1 година. В това училище обучават пеленачетата на езика на жестовете. Показаха как едно дете на около година вече дресирано по команда прави няколко жеста.
Всички бяха ужасно щастливи, че вече нямало да има проблем като плаче да каже защо плаче?!?
Ето това е инициативност. Да намериш начин да обясниш на хората колко ще сте си полезни. Те ще ти дадат доста пари, а ти причина да се гордеят, че детето им е уникално - "комуникира", докато другите на неговата възраст не могат.
Човека е невероятно създание. Новороденото представялва 5% от теглото на майка си. Слончето е само 2.5%. Няма друго животно в природата с толкова голямо новородено. За съжаление, човек се ражда недоразвит. Процеса на ръстеж продължава още поне година след излизането от утробата. Тази година е продължение на процеса и се случва извън майката поради ограничение на размера човече, който може да роди жената.
"Учени" в US са установили при много родителите, особенно при първо дете, има "огромния" проблем, че детето не може да говори. Може би дори и да можеше от това смисъл не би имало. Може би мозъка е все още е в процес на изграждане...
Но по тази причина създали "училище" за деца под 1 година. В това училище обучават пеленачетата на езика на жестовете. Показаха как едно дете на около година вече дресирано по команда прави няколко жеста.
Всички бяха ужасно щастливи, че вече нямало да има проблем като плаче да каже защо плаче?!?
Ето това е инициативност. Да намериш начин да обясниш на хората колко ще сте си полезни. Те ще ти дадат доста пари, а ти причина да се гордеят, че детето им е уникално - "комуникира", докато другите на неговата възраст не могат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)