събота, април 30, 2005

Висоцки и Окуджава

Слушам в последно време Висоцки и Окуджава. Много интересно преоткривам съдържанието. Някой неща за да ги усети човек трябва да е поживял. Не е достатъчно, но е задължително.

Един мой много добър приятел ми разказва как като млади офицери от Българската армия са се събирали, пиели алкохол и рецитирали стихове. Цяла нощ. И това преди само 20 години. Как звучи днес мъже да се събират и да рецитират стихове?

Ежедневно ни заливат с лесно смилаема "култура" - еднодневка. Ефтина и лесна - секс, насилие, секс, насилие, секс, ...

Аудио книгите

Смятах, че аудио книгите са вариант на радио пиеси. Слушах доста радио и като по-малък и много харесвах аудио пиесите по българското радио.

Тук си припомних това защо има един не малък щанд с "аудио пиеси" в повечето книжарници. Преди няколко седмици ги загледах. И бях изненадан. Това не са аудио пиеси а книгата прочетена от някой.

Хората тук тъй като са "много заети" с гледане на телевизия и нямат време за четене. Четенето е бавно и разваля очите. Купуват си книги за да ги прослушат. И термина "прескочих няколко страници" е по-скоро превъртях 2 мин напред.

Има от автобиографията на Клинтън до Властелина. Властелина е на 4 CD-ta ~ 5 часа. Изключено е да има повече от 10% от съдържанието. Но за 90% от хората тук това е напълно достатъчно.

Има и друг вид хора, които четат много. Живеят с книгите. Това се вижда по книжарниците. Но това обикновенно са хора от друго поколение. Хора на по 50-60 години. Тези, които са направили Австралия.

петък, април 29, 2005

Училищата

Тук се смята, че стресът в училищата е причина за нещастно детство. Държавата се е ангажирала да направи среса минимален. Това е програма от 10-12 години и в момента се виждат някой резултати.

Първите 3 години (5-8 годишни) децата "учат" нещата визуално с игри и песни. Много спортуват за да са здрави. Следващите 3 години трябва да се научат на нещо. Какво и как не зная, но определено без да се подлагат на стрес и напрежение.

Резултата даваха днес по новините. Деца, които влизат в high school (нещо след 7-8 клас) и не могат да четат!

Представиха и учител, който заминава да преподава извън Австралия. Човека не беше доволен от учебните програми. Представиха и майки, които са изпратили децата си в часни занимални за да се научат да четат! Едната се похвали, че детето много бързо напредвало.

Тя беше доста ядосана на образователната система защото показа бележника, който беше с B и C оценки (4-5) по предметите, които са го изпитвали, но детето не може да чете. Видимата възраст беше 5-6 клас. Детето познава някой думи като картинки. Може да се оправи в магазин, но не може да чете литературен текст.

Без стрес и напрежение не става да се учи. Всъщност интересен е въпроса дали имат нужда от хора, които да могат да четат? Реално четенето не е необходимо. Филмите не са със субтитри. Като знаеш къде да гледаш числата в банковата си сметка няма нужда да четеш останалото. Цените на стоките са ясни. Четенето обременява. Важно е хората да са щастливи! Каквото и да им струва това. Каквото и да значи това.

сряда, април 27, 2005

Новата генерация

По новините няколко пъти засягат един проблем, който е сериозен в Австралия. Млади хора, които не желаят да се отделят от семейството. Не желаят да създават семейства или дори да живеят просто с някой от другия пол.

Последните проучвания показват, че 60% от хората между 19 и 30 години живеят при мама и тати.

Това е доста удобно защото всички пари, които имат ги изпозлват за различни собствени цели. Нямаш къща да плащаш или какъвто и да е заем за който да се грижиш. Необходимо е само да се грижиш да си купиш последен модел iPod или скъпа "дрешка" от 50см2 плат но с подходящ етикет.

Интервютата с подобни "младежи" показват, че това е твърде привлекателен начин за живот и хората, които живеят така ще стават все повече.

Мъжът беше на 32 години и беше обиколил света. Според него е по-добре да живееш в къщи където мама ще чисти и винаги ще има нещо в хладилника. Жената на 28 сподели, че едно дете в този момент може да се окаже твърде тежко бреме и тя не е готова за такъв важен ход в живота си.

И така хората си живеят при мама и тати - 60% за момента!

вторник, април 26, 2005

Дъжд

В българския използваме различни прилагателни за да разкажем какъв дъжд ни вали.

Преди да дойда тук не предполагах, че може да има толкова голямо разнообразие на дъжд. В България си имаме - роси, вали слабо, силно, като из ведро.

Тук от време на време вали по начин, който не се събира в тези изрази. Примерно днес валя около час с едри топли капки. Капките падаха на растояние около метър. И така цял час. Няма да стане по-силно или да намали. Вали си, но някой горе разреждаше капките.

Другия вид странен дъжд е почти невидим. Поглеждаш и се вижда като мъгла през зимата в България. Не се виждат капки, но бързо се намокряш. По земята не си личи да падат капки, но е мокро. Вижда се как въздуха се движи от горе надолу и е влажен, но поне допъл.

Освен това има още един вид дъжд, който е като нашето "из ведро" но умножено по 2 или 3. Водата просто се лее и няма вид да спре. Но след час от спирането вече не личи че е валяло. Асфалта е сух.

Закон срещу фесовете

Написах за Кемал Ататюрк и се сетих за един от най-силните закони, които съм чел. Незная дали е истина, но всеки може да види резултатите.

Случило се е по времето, когато Турция решава да бъде европейска държава. Освен смяната на азбуката е имало и смяна на облеклото. Ето как изглежда закона срещу носенето на фесове и фереджета:

"Не е противозаконно да убиеш мъж, който носи фес или жена, която носи фередже."

Просто и ясно. Няма "забранявам", няма "ще се наказва".

ANZAC

Това е националният празник на Австралия за отдаване почит на загиналите във войните.

Странен празник е това. Това е най-голямото поражение на австралийски военни с най-много жертви.

ANZAC означава Australia and New Zealand A. Corpus. Това е бил експедиционен корпус на Британска империя, който точно преди 90 години поради политически игрички в Лондон прави опит да завземе една крепост в района на Галиполи.

Това е една от причините за разпада на Отоманската империя и създаването на Република Турция. За българите това е важно. България не е имала военен конфликт с Република Турция.

Да се върнем пореди 90 години. С активната на Чърчил (същия този известен от втората световна война) се взема интересното решение да се превземе Турция. Изпращат се няколко големи кораба, които трябвало заставайки пред имераторския дворец да превземат Отоманската империя.

Но възникнали усложнения. Шест или седем от най-големите за времето си коръба потънали попадайки на минно поле. Чърчил коментирал "Те бяха стари и не подлежаха на подобрение". Нищо за 8-те хиляди загинали човека на тях.

Проблем се оказва и една от крепостите по пътя. Наричат я ключа на империята. Те всъщност са 2 от двете страни на най-тясната част в Дарданелите.

Решават да изпратят военни по суша. Изчисляват, че за седмица ще стигнат до крепостите по земя и после напред да завземат Отоманската империя.

Няма причина да обичам Отоманската империя, но това, което са направили турците е достойно за уважение. Галиполи е раьона в който се развиват събитията около година.

Шепа турски войници начало с Кемал Ататьорк успяват да спрат с по-късно да изгонят 10-то кратно по-голяма по количества и много по-добре снаражена армия.

Причините освен турците, които както казват "Ние се бихме не за имерията а за жените и децата, които бяха зад нас" е и в английските генерали. Интересно е, че в кампанията няма нито един старши офицер, който не е англичанин. Такъв истински с акцент и кралска военна академия.

Не разбирам защо деня на слизане на австралиците под безумното командване на шепа пияни английски генерали е избран за национален празник. Допускам, че решението не е взето в Сидни а по-скоро в Лондон.

И още нещо... Австралийците сега признават, че преди 90 години турците са защитавали родината си, но на никой не му идва на ум да направи паралел с Ирак и терористите там.