четвъртък, април 17, 2008

Суровият петрол

Какво е суровият петрол? Нещо, което извира обикновено там някъде където хората или се избиват ежедневно или ще се избиват ежедневно като вземе да привършва.

Какво може да правиш ако си купиш малко суров петрол? Ами нищо не можеш да правиш. Единствено да го продадеш. Ако обаче всички решите да купите резултата е много добър за всички - цената подскача. Търсенето е постоянно и не зависи от цената, значи печалбата е сигурна!

В последните месеци или може би година интереса към суровия петрол рязко се покачи. Продава се злато за да се купи суров петрол защото цената на златото няма да се промени , но на суровия петрол ще се покачи. Процеса на изкупуване покачва цената. Продажбата на по-високата цена генерира печалба, която отново се инвестира в суров петрол.

Рафинериите се оплакват, че цената е толкова висока, че не могат да си позволят да работят на пълен капацитет. Те освен, че рафинират суров петрол, имат и нужда от него за да работят нормално.

Къде ще му излезе края? Ами представи си, че откриеш кръвта си за много вкусна. Днес малко, утре малко и ти става все по-сладко и имаш нужда от все повече. До кога? Ами докато припаднеш. Като, ако се свестиш ще размислиш дали е разумно ... и най-вероятно ще намериш нещо друго.

Случи с недвижимите имоти, историята се повторя с петрола. Интересно до къде ли ще този път? Продаване на злато срещу суров петрол ...

неделя, април 06, 2008

Писмо от Леонардо

Проверявам пощата преди няколко дни и какво да видя - писмо от Леонардо. Как кой Леонардо? Леонардо Ди Каприо. Пише ми Леонардо като на приятел на два листа и от двете страни. В началото и снимка си сложил от времето на играта му във филма Титаник та да няма грешки.

Започнал писмото с "Уважаеми приятелю" или нещо подобно в превод на български. Пише ми с подробности как много се притеснил, че белите мечки били обречени. Времето вървяло към затопляне и белите мечки нямало да го преживеят. Вероятно нашето поколение ще е последното, което ще ги вижда в истинската им среда.

Той като един отговорен съвременник решил да направи нещо по въпроса. Решил и направил фондация. Сега ние останалите, неговите приятели сме на ход. Трябва да пратим колко колкото може примерно, примерно $1000 на човек. Може и по-малко. Както се казва - кой колкото може. Ако не можеш хиляда може и по-малко, примерно $999, $998, $998,50 и т.н.

Не успях да прочета цялото писмо, че той се беше престарал. То приятели, приятели, но кой ще намери време да чете 4 страници. Не успях да разбера какво ще прави с тези пари. Дали зоопарк с хладилници или банка с ДНК от мечките та ако вземе времето да се застуди да могат да ги върнат.

Мислех да му отговоря, и нали сме приятели ние с Леонардо, да му пиша направо истината.

Приятелю, няма опасност мечките да ги има след 20-30 години. Много пари се хвърлят в построяване на летища и пристанища в северната част на Русия, САЩ и Канада. Хора със замах се молят колкото се може по-бързо северният полюс да бъде плаваем през по-голямата част от годината. Много стоки ще пътуват от Азия към Северна Америка и обратно, много пари ще се направят. Когато става дума за толкова пари никой не мисли за хората, та какво остана за белите мечки.

Скъпи ми Леонардо, белите мечки нямат никакви шансове - пиши ги история. Вземи по-добре направи една фондация за пингвините. Те поне имат шанс да ни надживеят.

неделя, март 30, 2008

Идеали

Чета какво съм писал тук от преди месеци и забелязвам как бавно но сигурно българският ми се влошава. Неправилно поставени думи, лошо структурирани изречения.

Някой би казал, че е от английския. Когато единият се подобрявал другия се влошавал. Ами не е така. Английският ми видимо не се подобрява. Просто българския се влошава от липсата на контакт с българската култура. Езика, който се ползва наоколо се ограничава до ежедневно битовия и там по някакви причини всички са склонни да прощават лоша наредба стига тя да е разбираема.

Днес ми се пише по друг въпрос. Наскоро погледнах интересна снимка. Турският министър председател на фона на картина на Ботев. Не беше монтаж. Сниман е по време на посещението преди няколко дни. Снимката изглеждаше като опит да се направи контраст между Ботев и Ердоган. Ердоган на фона на Ботев.

Кой е примера за подражание, идеала на България? Ботев и Левски. Това дали е радостно или е тъжно. Двама българи, които са дали живота си за освобождението на България. Това се е случило не този век дори не и предният.

За това време света се промени няколко пъти. Имаше две световни войни, всяка от които разтърси основите на цивилизацията и пренареди фигурите. След това света премина през технологична революция, студена война, излезе в Космоса и навлезе в информационния век.

България е вече част от обединена Европа, но ние българите продължаваме да имаме идеали от 19 век. Идеали, които учат, че най-достойното, което може да направиш за своята родина е да дадеш живота си за освобождението и. Нищо ново, нищо различно.

Колко време трябва да мине за да осъзнаем, че това не може да е идеал в днешно време? Не може да живеем с цели и примерни от преди две века. Дори и да го правим те не звучат реално и не се разбират просто защото времето е друго.

Добре. Нека да видим кой би могъл да ни е идеала в момента. Или поне от последните 100 години. Преди голямата освободия да дойде имаше идеали, които добри или лоши бяха български и независимо, че говориха пак за пожертване в името на партията си бяха от преди 20-30 години.

След това вакум. Трудно би могло да се идеализира Ченчаджията в зората или Охранителя в по-късния период на прехода. Бизнесмените, които дадоха живота си за да бъдат богати отново не могат да бъдат идеал. Липса, която отново ни връща към Ботев и Левски. Те независимо, че са то друго време и не са добър пример днес и сега поне не пречат.

Какъв е Американският идеал? Много простичък и винаги актуален. В момента примерните имена са - Арнолд Шварценегер, Бил Гейтс, Лорън Бъфет . Малкият човек, който с добра идея, много работа и малко късмет се издига на останалите. Няма причина да се сменя и винаги е актуален.

Може ли българския да бъде такъв? Идеал, който да говори за много работа, амбиция, иновации, малко късмет и успех на база на това? Ами да, но поне трябва да има едно име като за пример? Е това вече е наистина трудно. Успеха в България е или много опасен или резултат на неща, за които вестниците или не искат или не могат да пишат.

понеделник, февруари 04, 2008

Бюджет по Американски


Отнело е около 200 години на САЩ да стигнат до бюджет от 1 трилион долара (1000 милиарда). Случило се е не при друг, а при Рейгън през 1987. Едва ли може да се сличи при някой от предните президенти.

Рейгън е и последният, който е имал възможност да изчисти вътрешния дълг на САЩ. Той обаче е направил всичко необходимо да засили скоростта с която дълга расте. Да имаш такъв дълг е като да вземеш заем и да не плащаш. Не само да не плащаш, но и да си вземеш пак и така без край и без да ти търсят отговорност.

Направил е и още няколко неща, но ние трябва да му благодарим, че не е направил това, което е смятал, че като бежествено избран е преднзначен - да започне третата световна война и да унищожи злото - Армагедон. Няколко пъти е заявявал това и никой от приближениете му не се съмняват, че би го направил.

Да се върним към бюджетите. Не много след Рейгън има друг президент от същатата партия с принос към вътрешния бюджет, който едва ли ще може да не се отчете в историята.

През 2002 година се стига бюджет от 2 трилиона (2000 милиарда долара). Сегашният президент е този, който го внася. Това става след 15 само години.

И не след дълго. Само след 6 години се стигна до бюджета за следващата 2008, който е вече 3 трилион (3000 милиард).

Следващият американски президент ще има невъзможната задача да намали скоростта на скоростта на растеж на дефицита. Какво остава да говорим за самия дефицит.

петък, януари 04, 2008

Айова

Това е един от по-малките щати в САЩ, в който започнаха предварителните избори за американски президент. Не зная по какъв начин е избран да бъде първи и дали е традиция или се избира по случайност, но за тези избори всичко започна от този щат.

Има две реални партии в САЩ - демократи и републиканци. Официално са много повече, но тези две са основните играчи. Всяка от тях ще излъчи по един кандидат, който ще участва във финалните избори през ноември.

В началото стартираха с около десетина кандидати от всяка партия. На точно определен ден за всеки щат ще има предварителни избори, които ще определят финалистите.

Наблюдавах как протичат тези предварителни избори. Впечатлен съм колко прецизно се атакуват определени групи от обществото. Няма нищо случайно, няма нищо на база на усет. Всичко е математика, проценти, сегменти и планиране. По-скоро подхода е като продажба на нов продукт на пазара отколкото даване на възможност хората да изберат.

Реално хората нямат избор между един или друг кандидат. Те избират така, както биха избрали препарат за пране. По начина, който им бъде представен и доколко това ги засяга.

Много професионален подход имат екипите поне на база на това, което се вижда. Спомням си изборите в България и ми се струва, че има какво да учим и то много. Би трябвало, или поне ако аз бях в българската политика, да се изпращат хора, които да присъстват и да се учат как се правят избори. Не с купуване на цигани с олио или плащане с крадени пари на още 2 хиляди плаката. Тук става дума за много сериозна игра играна от много умни хора.

Още нещо направи впечатление на тези избори. Барак Обама е много, много добър. За жалост е толкова добър, че това може да го унищожи в най-буквалният смисъл на думата.

Невероятен оратор е. Аз не съм виждал по-добър оратор. Някой, който толкова добре да работи с езика, паузите, тялото и момента. Този човек има харизма. Умее да наелектризира тълпата. Ако не му се случи нещо, дано да го опазят, той ще бъде следващият президент. За добро или лошо.

вторник, януари 01, 2008

Ставате ли за емигрант?

Интересен тест, който видях наскоро от в един от форумите. Човека, който го публикувал е с псевдоним nov_sum и описва опита си по следния начин:

Прибрах се преди месец и не смятам да се връщам повече. Работих какво ли не – мебелна фирма, докер, разносвач на пици, градинар, шофьор на такси , пиколо... С всякаква такава обща работа там ще сте материално толкова добре, колкото и в БГ. Америка отдавна е много различна и не това, което беше. Ще живеете в един чужд свят, свят който е много по-различен от вашия, ще търсите щастието там, където то не е. Е, за всеки е различно разбира се. Но аз не съм от тия, за които смисълът на живота е да има с какво да напълня хладилника – това съм го можел навсякъде. Сега съжалявам ужасно за загубената една година, за това че изпуснах страшно много възможности, за да си търся късмета на 12000 километра от там, където е сърцето ми. Майната им на загубените пари. Спечелването на зелена карта може да е мечта за едни, но на мен ми обърка живота и разби семейството.


Според мен теста много точно синтезира основните проблеми с които хората се сблъскват . По-добре го попълнете преди да участвате за зелена карта догодина.

-----------------------------------------------------

Отговаряйте с ДА/НЕ:

1. Възрастта Ви над 35 години ли е?

2. Семеен/семейна ли сте?

3. Имате ли деца на възраст между 12 и 16 години, които ще пътуват с Вас?

4. Имате ли собствено жилище в България?

5. Имате ли работа в България?

6. Доходите Ви в България са поне колкото средния доход в страната?

7. Може ли да се каже, че вашето ниво на владеене на английски език е по-ниско от средното?

8. В случай че сте семеен/семейна, може ли да се каже, че нивото на владеене на английски език на вашият съпруг/съпруга е по-ниско от средното?

9. Вярно ли е, че нямате особена квалификация?

10. Вярно ли е, че нямате висше образование?

11. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е че съпругът/съпругата Ви няма висше образование?

12. В случай, че имате образование по-високо от средното и/или имате специална квалификация, вярно ли е, че не сте проверили ли дали то се признава в САЩ и дали има търсене на такива специалисти в града, в който планирате да живеете?

13. Вярно ли е, че не сте работили извън България досега?

14. Вярно ли е, че не сте живели извън България досега?

15. Вярно ли е, че разчитате да работите неквалифицирана (нискоквалифицирана) работа, за да се издържате в САЩ?

16. Вярно ли е, че впечатления за съвременния живот в САЩ си създавате единствено от единични разкази на познати?

17. Вярно ли е, че не сте проверили и съответно изчислили, какъв общ доход ще Ви е необходим в САЩ, за да живеета със стандарта от България?

18. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е, че не всички членове на семейството Ви споделят Вашия ентусиазъм за заминаване?

19. Имате ли близки приятели и роднини в България, за които предполагате, че ще ви липсват (на Вас или на някой от семейството Ви) дотолкова, че това да усили настроенията Ви за връщане в България скоро след пристигането Ви в САЩ?

20. Вярно ли е, че участвахте в лотарията “Зелена Карта” без да сте напълно убедени, че искате да спечелите и да заминете?

21. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че планирате в началото да работи само единия от вас?

22. Смятате ли, че заплащането за работата, която предполагате/възнамерявате да работите ще бъде по-ниско от $12.00/час?

23. В случай, че сте семеен, смятате ли, че заплащането за работата, която предполага/възнамерява да работи съпругът/съпругата Ви, ще бъде по-ниско от $12.00/час?

24. Вярно ли е, че изборът на място за установяване в САЩ е направен без да проверите цената на живот (наеми, транспорт, заплати и т.н.) на това място?

25. Вярно ли е, че социалният живот и контактите с близки и приятели са важни в значителна степен за да се чувствате добре и спокойни?

26. Планирате ли да работите известно време в САЩ и после да се завърнете в България?

27. Вярно ли е, че не сте подготвен финансово за период от няколко (например 3) месеца, в който може да се наложи Вие (и семейството Ви) да се издържа със собствени средства, докато намерите подходяща работа и започнете да работите?

28. Вярно ли е, че в случай на трудности в началото на престоя Ви в САЩ, ваши близки или членове на семейството ви, биха започнали да настояват за връщане в България?

29. Вярно ли е, че не познавате добре законите и нормативната база в САЩ?

30. Пушите ли?

31. Консумирате ли алкохол повече от 3 вечери в седмицата?

32. Страдате ли някое от “стресовите” заболявания (например високо кръвно, лесно стомашно неразположение, главоболие и т.н.)

33. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че отношенията Ви със съпругът/съпругата Ви са се изострили във връзка с някои разногласия по заминаването в САЩ?

------------------------------------

0 до 10 отговора “НЕ” – Откажете се от идеята за емиграция. Според нас шансовете Ви за успещна емиграция в САЩ са много близо до нулата. Разбира се, Вие взимате решенията в своя живот, но нашият приятелски съвет е да не предприемата тази стъпка, защото вероятно ще Ви създаде много трудности и ще изживеете разочарование.


11 до 18 отговора “НЕ”
– Вероятността за успешна емиграция не е достатъчно висока. Преосмислете добре заминаването си. Надяваме се, че имате време до заминаването и бихте могли да засилите подготовката си. Пожелаваме ви да вземете трезво решение. Късмет!

19 до 24 отговора “НЕ” – Шансовете ви за успех в САЩ изглеждат сравнително реални. Надявам се, че този тест Ви е показал слабостите в подготовката Ви. Опитайте се да ги отстраните доколкото това е възможно. При всички случаи, заминаването Ви изглежда сравнително правилна стъпка. Ще имате нужда от късмет, здрави нерви и търпение.

25 до 33 отговора “НЕ” – Според нас са налице необходимите предпоставки, за да се чувствате комфортно в САЩ. Желаем Ви много късмет и успех в САЩ!