Преди много, много години хората, живеещи по източното крайбрежие на северна Америка били част от Британската империя. В Европа по това време възстанията са често срещано събитие. Почти след всяко повишаване на данъците е имало възстания, което е потушавано от редовната армия. Това е края на 18-ти век.
Колониите били икономически значими най-вече поради безплатния труд на робите. Обаче освен много роби тук е имало и умни хора, които са разбирали, че може да се направи нещо парите да не заминават към Лондон. Една революция, която да изкара 13-те щата от управлението на Джордж V би увеличила печалбите с пъти. Цената на памука ще се регулира от новата държава и парите ще остават тук.
Имали късмет, че кралят повишил някакъв данък с 3 пенса. Нищожна сума по днешните стандарти, но достатъчна хората от севера, които не са били от плантациите на юг да последват революционерите. И всички заедно се заборили за свободата и независимостта.
Успяли. Нова държава се оформила от съществуващите 13-щата от източното крайбрежие. Като една от първите задачи е естествено да се разширят влиянието на свободата до другия край на континента. Икономически нямали трудности поради неспиращия внос на работна ръка от Африка. Памука се продавал добре и резултата е разширяване по целия континент.
Сега това е най-големия празник в САЩ. Много пари се превръщат във фоерверки. Това е празника, който отдава почит на загиналите под американския флаг. Повечето американци почитат празника.
Тази вечер гледах фоерверките над Сеатъл. Трябва да призная, че хората тук знаят как да направят шоу. Това, което гледах е трудно да преценя дали не е най-доброто, което съм виждал, но определено беше невероятно за гледане и слушане!
сряда, юли 05, 2006
събота, юли 01, 2006
Цветните думи
Има доста български семейства тук. Повече от колкото ми се иска. В Австралия не ми се е налагало да се срамувам от това, че разбирам какво точно си говорят по телефон докато чакат нещо или някого.
Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.
Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.
Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.
Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.
Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.
Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.
Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.
Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.
Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.
Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.
Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.
Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.
понеделник, юни 19, 2006
Спешното
Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.
Останах с доста противоричиви впечатления.
Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"
Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.
Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.
Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.
Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.
Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.
После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.
След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.
И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.
Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.
След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.
Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.
Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.
Останах с доста противоричиви впечатления.
Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"
Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.
Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.
Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.
Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.
Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.
После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.
След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.
И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.
Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.
След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.
Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.
Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.
четвъртък, май 18, 2006
Демокрацията
От доста години питам приятели и познати дали някой е чувал за организация на животни в природата по демократичен принцип. С чесни избори, мандатността, свобода на словото и разпределение на властите.
Сега вече си задавам въпроса "А има ли въобще подобна организация някъде в живия свят" ?
Сега вече си задавам въпроса "А има ли въобще подобна организация някъде в живия свят" ?
събота, май 13, 2006
гудибагс
Какво е необходимо за празнуването на един рожден ден? Докато бях малък една торта и приятели беше достатъчно. Като поотраснах торта, приятели и нещо към торта за пиене и ядене. После обикновенно поканваш само един гост и всичко друго е без значение.
В САЩ нещата изглеждат различно. Необходимо е да се планира едно такова мероприятие. Трябва да се намери помещението където да се проведе рожденият ден. За малки деца това може да е някой детски салон. Обикновенно такива места са доста натоварени и може да ги наемеш от 9:45 до 11:30. Задължително даваш депозит в в случай, че гостите ти потрошат нещо. След като имаш помещението може да преминеш към следващата фаза.
Обикновенно просто покана по телефона не е достатъчно. Желателно е да подготвиш писмена покана, в която обесняваш къде ще се проведе мероприятието от колко до колко часа. В повечето случаи децата сами си ги пишат на готова купена бланка.
След това идва нещото за което исках да напиша. Всички знаем, че рожденика получава подаръци. Колкото повече хора толкова повече подаръци (весело). Тук подаръци получават и гостите. Да, тези, които идват да поздравят рожденика получава подаръци от рожденика. Правят се малки торбички - гудибагс - в които се слагат някаква играчка плюс още неща, които да зарадват поканения. За да бъде интересно се правят различни за момченцата и момиченцата.
Един приятел се наложи да ходи до съседното предградие защото на магазина нямало достатъчно на брой еднакви играчки.
Подготовката продължава с приготовления за почистване на мястото на което се провежда рождения ден. Когато го наемеш до 11:30 това означава, че до тогава ще си изчистил. Както си върви рождения ден се получава "Хайде да си ходите, че ще чистим.."
Иначе е весело и децата се радват.
В САЩ нещата изглеждат различно. Необходимо е да се планира едно такова мероприятие. Трябва да се намери помещението където да се проведе рожденият ден. За малки деца това може да е някой детски салон. Обикновенно такива места са доста натоварени и може да ги наемеш от 9:45 до 11:30. Задължително даваш депозит в в случай, че гостите ти потрошат нещо. След като имаш помещението може да преминеш към следващата фаза.
Обикновенно просто покана по телефона не е достатъчно. Желателно е да подготвиш писмена покана, в която обесняваш къде ще се проведе мероприятието от колко до колко часа. В повечето случаи децата сами си ги пишат на готова купена бланка.
След това идва нещото за което исках да напиша. Всички знаем, че рожденика получава подаръци. Колкото повече хора толкова повече подаръци (весело). Тук подаръци получават и гостите. Да, тези, които идват да поздравят рожденика получава подаръци от рожденика. Правят се малки торбички - гудибагс - в които се слагат някаква играчка плюс още неща, които да зарадват поканения. За да бъде интересно се правят различни за момченцата и момиченцата.
Един приятел се наложи да ходи до съседното предградие защото на магазина нямало достатъчно на брой еднакви играчки.
Подготовката продължава с приготовления за почистване на мястото на което се провежда рождения ден. Когато го наемеш до 11:30 това означава, че до тогава ще си изчистил. Както си върви рождения ден се получава "Хайде да си ходите, че ще чистим.."
Иначе е весело и децата се радват.
неделя, април 30, 2006
щастливи...
Истината точно каква е, това не е важно. Важното е това, което ти казват да отговаря на това, което мислиш, че е истина. Тогава всички са щастливи.
Всъщност, какво по-хубаво от това, всички да са щастливи?
Всъщност, какво по-хубаво от това, всички да са щастливи?
вторник, април 25, 2006
Великден
Тук Великден не е официлен празник. Всички религиозни празници са извън официалните. Компаниите дават нещо, което се казва "плаващ празник". Имаш два работни дни, които можеш да определиш като празник и да си ги празнуваш.
Православният Великден изкарахме както си трябва. С боядисани яйца и пресни козунаци. Боите бяха американски и нещо не ги биваше, но козунаците бяха на ниво. Хубави, сладки и с много стафиди. Ама наистина много стафиди и наистина пресни, защото са правени по къщите в машините за хляб.
Яйцата не бяха от просто кокошки, а от разхождани кокошки. Агнещкото не зная дали беше от екологично агне или просто внос от някъде.
Всичко беше добре приготвено и на една голяма поляна в един парк до езеро, опънахме столове под шарената сянка. Децата играха наоколо, а ние си говорихме. Цял ден времето беше чудесно. Компанията беше от млади, разумни хора които зная какво искат и защо са тук. Имаше приказки чак докато слънцето с скри.
Нещо ме кара да си мисля, че следващата ако не, то по-следващата седмица сме пак на в някой парк. Само времето да държи така. Без боядисани яйца и козунак, но нали всеки ден не е Великден.
Православният Великден изкарахме както си трябва. С боядисани яйца и пресни козунаци. Боите бяха американски и нещо не ги биваше, но козунаците бяха на ниво. Хубави, сладки и с много стафиди. Ама наистина много стафиди и наистина пресни, защото са правени по къщите в машините за хляб.
Яйцата не бяха от просто кокошки, а от разхождани кокошки. Агнещкото не зная дали беше от екологично агне или просто внос от някъде.
Всичко беше добре приготвено и на една голяма поляна в един парк до езеро, опънахме столове под шарената сянка. Децата играха наоколо, а ние си говорихме. Цял ден времето беше чудесно. Компанията беше от млади, разумни хора които зная какво искат и защо са тук. Имаше приказки чак докато слънцето с скри.
Нещо ме кара да си мисля, че следващата ако не, то по-следващата седмица сме пак на в някой парк. Само времето да държи така. Без боядисани яйца и козунак, но нали всеки ден не е Великден.
Абонамент за:
Публикации (Atom)