В България, когато се каже, че цената на петрола се е покачила всички казват, че няма какво да се направи. Щом се е покачила ще е така.
Тук хората се запитват защо така се получава. Защо цената се е покачила?
Гледах много силно журналистическо предаване на тази тема. Доколко е истина може всеки от нас да си отговори. За повечето неща имаше предоставени документи или материали от различни разследвания.
Всичко започва около 2000 година, когато фирмите от петролния бизнес правят оценка на развитието на отрасъла. Основата на американската икономика е ниската цена на петрола. Всичко се крепи на това. Би трябвало фирмите, които доставят петрол да печелят. За тези фирми обаче тази печалба не е достатъчна и решават да предприемат определени действия. Защо точно през 2000? Може би тогава се е променило нещо, което им дава определена свобода за предприемане на определени действия без да се притесняват, че може държавата да ги накаже... Какво ли се е случило тогава?
Започват със затваряне на рафинерии. Един от начините да подобриш цената на продукта е като намалиш количеството. Трудно е да обясниш защо искаш по-малко да произвеждат арабските държави. Трудно е да забраниш на Русия да произвежда по-малко. Произведеният нефт трябва да се преработи преди употреба. Така, че започват поетапно да затварят рафинерии. Затоврили са около 24 рафинерии по цялата територия на държавата. Включително и нови, които са работили само 2 години.
После се предприемат още няколко хода за да се получи плавно покачане на цената. Основното е кампания, която обеснява как потреблението става все по-голямо в световен мащаб. Как Китай потребява все повече, което не е не вярно, но доста засилено. Може да се погледне световното потребление на петрол. Там САЩ има 48% а Китай 8-10%.
После идва петролния дефицит поради войната в Ирак. И после... после идва най-хубавото, което може да се случи за тях. Ураган да се предвижи към петролните входове около Ню Орлеанс. Някой ден ще напиша и за урагана какво се говори тук. Доста е интересно и вероятно не се публикува в България.
Всички може да се помислят, че компаниите ще реагират адекватно. И те наистина реагират адекватно като изкуствено намаляват петрола в САЩ. Точно в този момент са изнесли с огромни танкери нефт на безценица за Гватемала и още една страна от централна Америка. Става дума за милиони и милиони галони нефт. Цената на пазара е реагирала на намаляване на запасите.
Имаше разследване в конгреса, ако не греша, на което ги попитаха защо след като има проблем с петрола печалбата на тези компании е нараства лавинообразно. Защо цената на петрола расте толкова бързо без някаква реална причина.
Те отговориха, че причината не е в тях и ако правителството иска да помогне на гражданите по-добре да отпусне средства да се построят нови рафинерии... т.е. петролните компании нямат възможност да построят нови рафинерии?!?
Имаше интервю с автор на книга, която разглежда развитието на петролните компании през последните 100 години. Той каза приблизително следното: "Тези компании са ни стиснали здраво за гърлото. Контрола от държавата върху тях е много малък и става все по-малък. Петролните, заедно с военните компании реално управляват държавата. Може да се стигне до там да решим дали не е по-добре да имаме свободата като не ползваме петрол или да продължим да плащаме данък на петролните компании през целия си живот"
сряда, декември 21, 2005
вторник, декември 13, 2005
Игричката
Детето ми разказа за една играчка, която играят в детската градина. Много интересна ми се видя. Много ми се иска някой в България да прочето за тази игричка и да задължи всяка учителка във всяка детска градина в България да играе всеки ден тази игра с децата.
Играта се играе като всички деца застанат в кръг. Учителката пее една песничка с ръка на сърцето. Децата трябва също да държат ръка на сърцето по време на цялата песничка. Все ден едно от децата застава в кръга и развява едно знаменце със звездички.
Играта се играе задължително всеки ден!
Играта се играе като всички деца застанат в кръг. Учителката пее една песничка с ръка на сърцето. Децата трябва също да държат ръка на сърцето по време на цялата песничка. Все ден едно от децата застава в кръга и развява едно знаменце със звездички.
Играта се играе задължително всеки ден!
вторник, декември 06, 2005
Картичките
Има доста неща, които се превеждат на американски на български, но за да се разбере колко относително е това ще дам един пример от днес. Става дума за думата която се превежда на български като "семейство".
Тук има картички за коледа, нова година, раждане на 3-то дете и честит рожден ден на свекървата. Има пожеланието написано с красив шрифт и плик е в тон с цветовете на картичката.
Това, което ме впечатли е картичка за коледа за съпруга/съпругата. Предполагам се дава на коледа. Картичка за щестлива коледа и честита нова година. От съпруга за съпругата. И вероятно се очаква като израз на добро възпитание съпругата също да е купила картичка.
Тук има картички за коледа, нова година, раждане на 3-то дете и честит рожден ден на свекървата. Има пожеланието написано с красив шрифт и плик е в тон с цветовете на картичката.
Това, което ме впечатли е картичка за коледа за съпруга/съпругата. Предполагам се дава на коледа. Картичка за щестлива коледа и честита нова година. От съпруга за съпругата. И вероятно се очаква като израз на добро възпитание съпругата също да е купила картичка.
петък, декември 02, 2005
Кабелната
Вече имам кабелна телевизия. Кабелна като кабелна, но се оказа, че не е така. Тук става дума за нещо различно.
Направих опит да намеря канал с нещо, което ще ми е интересно. Започнах да ги въртя, както правех в България и една след друга да гледам. В пакет, който си взех има над 150 програми. По 1 мин да отделиш и за да ги превъртиш ти трябват повече от 2 часа. Не само това, но и не е удобно да ги превърташ.
Тук кабелната телевизия има друго измерение. На практика ти нямаш време да гледаш това, което искаш. Ти нямаш време да гледаш каквото и да е, но това е друг въпрос. Трудността е с огромното разнообразие от предавания и филми. Освен това някой неща ги дават твърде късно или когато си на работа. Може да си поръчаш да ти ги записват. Има и такава услуга, която се плаща допълнително.
Вместо да влизаш и да въртиш каналите като гледащ какво излъчват в момента, трябва да отидеш на един екран в който в табличен вид има какво в момента се излъчва или какво ще започне да се излъчва. Можеш да видиш на около 10-15 канала какво дават. Има друг екран, който ти дава по жанрове. Ако искаш филми, кои филми къде ще започнат. Ако искаш HD предавания можеш да видиш само такива къде какво дават или ще започне.
Може да си избереш и канал като номер, но това е доста трудно защото не са последователни номера а и за някой номер не си платил. Минават 10 сек преди да разбереш, че не си платил.
Освен това има огромно количество предавания по поръчка, които са безплатни. Услугата се нрича се Video on Demand и цената и влиза в месечната такса. Влизаш в екран в който си избираш какво те интересува. Дали искаш да гледаш уроци за китара или упражнения за йога. Може да искаш да видиш някой класически филми или да избереш нещо за детето. Има много филми и развлекателни програми. Изглежда като огромен видео клуб, от който можеш да гледаш като избираш с дистанционното само. Има и такива, за които трябва да платиш за да гледаш, но цената е $4 за филм. Далеч по-малко от колкото да ги гледаш да кино. Може би ако вземеш диск ще е малко по-малко, но не си струва разкарването ако гледаш 1-2 филма месечно.
Въпроса е да намериш време да гледаш. Нещо, което за мен в момента е доста трудно.
Направих опит да намеря канал с нещо, което ще ми е интересно. Започнах да ги въртя, както правех в България и една след друга да гледам. В пакет, който си взех има над 150 програми. По 1 мин да отделиш и за да ги превъртиш ти трябват повече от 2 часа. Не само това, но и не е удобно да ги превърташ.
Тук кабелната телевизия има друго измерение. На практика ти нямаш време да гледаш това, което искаш. Ти нямаш време да гледаш каквото и да е, но това е друг въпрос. Трудността е с огромното разнообразие от предавания и филми. Освен това някой неща ги дават твърде късно или когато си на работа. Може да си поръчаш да ти ги записват. Има и такава услуга, която се плаща допълнително.
Вместо да влизаш и да въртиш каналите като гледащ какво излъчват в момента, трябва да отидеш на един екран в който в табличен вид има какво в момента се излъчва или какво ще започне да се излъчва. Можеш да видиш на около 10-15 канала какво дават. Има друг екран, който ти дава по жанрове. Ако искаш филми, кои филми къде ще започнат. Ако искаш HD предавания можеш да видиш само такива къде какво дават или ще започне.
Може да си избереш и канал като номер, но това е доста трудно защото не са последователни номера а и за някой номер не си платил. Минават 10 сек преди да разбереш, че не си платил.
Освен това има огромно количество предавания по поръчка, които са безплатни. Услугата се нрича се Video on Demand и цената и влиза в месечната такса. Влизаш в екран в който си избираш какво те интересува. Дали искаш да гледаш уроци за китара или упражнения за йога. Може да искаш да видиш някой класически филми или да избереш нещо за детето. Има много филми и развлекателни програми. Изглежда като огромен видео клуб, от който можеш да гледаш като избираш с дистанционното само. Има и такива, за които трябва да платиш за да гледаш, но цената е $4 за филм. Далеч по-малко от колкото да ги гледаш да кино. Може би ако вземеш диск ще е малко по-малко, но не си струва разкарването ако гледаш 1-2 филма месечно.
Въпроса е да намериш време да гледаш. Нещо, което за мен в момента е доста трудно.
четвъртък, декември 01, 2005
Стандартите
В Австралия ако решат да построят спирка за чакане на автобуси, това не означава да сложат табела само.
Спирката там е номер на изделие. Продукт, който някой трябва да изработи. Този номер означава много неща. Как трябва да се модифицира пътнато платно. Къде трябва да се сложи пешеходната пътека за да може хората да минават от едната и другата страна. Къде трабва да е светофара, който да позволява някой ако реши да мине през пътното платно да спре движението. Къде трябва да е информацията за автобусите, които минават от тук. Много неща, които се правят за да има изделие "спирка".
Затова където и да съм ходил спирките са като две капки вода. И не само мястото за чакане, но и пешеходната пътека със светофара и задължителното кошче за боклук. Причината вероятно е, че докато не се завърши и последната подробност от изделието "спирка", то това не е "спирка". А щом не е "спирка" общината няма да плати за изработено изделие "спирка" на фирмата, която е спечели търга. Никой не плаща за 80% завършено изделие. Поне не в Австралия. Поне, доколкото аз знам.
Спирката там е номер на изделие. Продукт, който някой трябва да изработи. Този номер означава много неща. Как трябва да се модифицира пътнато платно. Къде трябва да се сложи пешеходната пътека за да може хората да минават от едната и другата страна. Къде трабва да е светофара, който да позволява някой ако реши да мине през пътното платно да спре движението. Къде трябва да е информацията за автобусите, които минават от тук. Много неща, които се правят за да има изделие "спирка".
Затова където и да съм ходил спирките са като две капки вода. И не само мястото за чакане, но и пешеходната пътека със светофара и задължителното кошче за боклук. Причината вероятно е, че докато не се завърши и последната подробност от изделието "спирка", то това не е "спирка". А щом не е "спирка" общината няма да плати за изработено изделие "спирка" на фирмата, която е спечели търга. Никой не плаща за 80% завършено изделие. Поне не в Австралия. Поне, доколкото аз знам.
петък, ноември 25, 2005
Дърво с корен
Мина една година от както не съм в България. Дълга година. Видях много и преживях много. Видях повече от колкото съм мечтал.
През годините преди това имах няколко възможности да изляза за дълго от България. Винаги смятах, че съм много силно свързан и няма да се чувствам добре. Винаги се виждах как съм някъде далече, далече и всяка вечер сънувам България.
Може би предците ми са живяли на кон, но се оказа, че се приспособявам бързо и когато семейството ми е с мен се чувствам добре далече от родината.
Има дървета без корен и такива, които носят корена в себе си. Аз определено го нося в мен.
През годините преди това имах няколко възможности да изляза за дълго от България. Винаги смятах, че съм много силно свързан и няма да се чувствам добре. Винаги се виждах как съм някъде далече, далече и всяка вечер сънувам България.
Може би предците ми са живяли на кон, но се оказа, че се приспособявам бързо и когато семейството ми е с мен се чувствам добре далече от родината.
Има дървета без корен и такива, които носят корена в себе си. Аз определено го нося в мен.
сряда, ноември 23, 2005
Очите на четири
Тук трябва постоянно да се пазиш от добри предложения. В Австралия липсваха, а в България бяха елементарни поради липсата на хора с опит. Предполагам, че и в България ще се появят, но трябва да се смени поне едно поколение. Да минат онези 40 години. Почти минаха половината. Още малко.
Тук си личи, че хората от години мислят как да ти направят предложение, което можеш да откажеш трудно или да минат месеци преди да разбереш, че всищност не е толкова изгодно, колкото ти си е струвало в началото.
Последното беше в Target. Това е доста разспространена верига магазини. Имаше и в Австралия има и тук. Трудно е да се опише. Нещо като мечтата на домакинята на поносими цени. Можеш цял ден да загубиш в него.
На касата видяха, че сметката ни е голяма и предложиха да ни направят отстъпка 10-15%, като срещу това ще получим и клиентска карта на магазина. Всичко изглежда нормално. Това е разспространена практика тук. На база на клиентските карти правят разчети за доставките си и пращат рекалми точно, на тези, които са показали, че ще посетят магазина ако има добро предложение. Разумно.
Започнах да попълвам формата и виждам, че искат малко повече данни от нормалното. Поглеждам внимателно и виждам, че всъщност подписвайки този лист ще получа не само клоиентска карта, но и кредитна карта валидна по цял свят. Рализката е, че процента е по-висок ако закъснееш с плащането. Ако купиш нещо примерно на 1-ви декември трябва да го платиш до 20 януари за да не плащаш лихвата по така направения заем. Малко по-сложно е, но не е лошо.
В България ми трябваше 1 месец + 1001 документа да си изкарам кредитна карта, която всъщност се оказа, че се разпознава по света и не всички я приемат.
Това е хубава тема за нещата които получаваш в България за пътуването си по света. Получаваш карта, в която банката ти се кълне, че е същата като всяка друга Visa, но номера и показва, че е издадена от страна "второ качество". И получаваш специално отношение.
Също като обичания ми български паспорт. Обичам родината, но се възхищавам на администрацията. Няма нужда да отварят паспорта или да четат името на държавата. Щом е червен значи си достоен за специално отношение. За жалост тези, от които зависи пътуват с дипломатически паспорти, които искам да подчертая дебело - не са червени!
Да се върна на кредитните карти. В Австралия имах нужда от специално потвърждение от работодателя по телефона + няколко документа.
Тук щях да получа картата след 5 мин попълване на 1 страница. И резултата щеше да бъде 1 кредитна карта повече.
Може би изглежда добре, но се оказва, че това те дърпа назад. Повече кредитни карти означава по-нисък кредиртен рейтинг. Тук с лощ кредитен рейтинг си извън бизнеса. С добър рейтинг имаш достъп до всичко. Всичко.
Тук си личи, че хората от години мислят как да ти направят предложение, което можеш да откажеш трудно или да минат месеци преди да разбереш, че всищност не е толкова изгодно, колкото ти си е струвало в началото.
Последното беше в Target. Това е доста разспространена верига магазини. Имаше и в Австралия има и тук. Трудно е да се опише. Нещо като мечтата на домакинята на поносими цени. Можеш цял ден да загубиш в него.
На касата видяха, че сметката ни е голяма и предложиха да ни направят отстъпка 10-15%, като срещу това ще получим и клиентска карта на магазина. Всичко изглежда нормално. Това е разспространена практика тук. На база на клиентските карти правят разчети за доставките си и пращат рекалми точно, на тези, които са показали, че ще посетят магазина ако има добро предложение. Разумно.
Започнах да попълвам формата и виждам, че искат малко повече данни от нормалното. Поглеждам внимателно и виждам, че всъщност подписвайки този лист ще получа не само клоиентска карта, но и кредитна карта валидна по цял свят. Рализката е, че процента е по-висок ако закъснееш с плащането. Ако купиш нещо примерно на 1-ви декември трябва да го платиш до 20 януари за да не плащаш лихвата по така направения заем. Малко по-сложно е, но не е лошо.
В България ми трябваше 1 месец + 1001 документа да си изкарам кредитна карта, която всъщност се оказа, че се разпознава по света и не всички я приемат.
Това е хубава тема за нещата които получаваш в България за пътуването си по света. Получаваш карта, в която банката ти се кълне, че е същата като всяка друга Visa, но номера и показва, че е издадена от страна "второ качество". И получаваш специално отношение.
Също като обичания ми български паспорт. Обичам родината, но се възхищавам на администрацията. Няма нужда да отварят паспорта или да четат името на държавата. Щом е червен значи си достоен за специално отношение. За жалост тези, от които зависи пътуват с дипломатически паспорти, които искам да подчертая дебело - не са червени!
Да се върна на кредитните карти. В Австралия имах нужда от специално потвърждение от работодателя по телефона + няколко документа.
Тук щях да получа картата след 5 мин попълване на 1 страница. И резултата щеше да бъде 1 кредитна карта повече.
Може би изглежда добре, но се оказва, че това те дърпа назад. Повече кредитни карти означава по-нисък кредиртен рейтинг. Тук с лощ кредитен рейтинг си извън бизнеса. С добър рейтинг имаш достъп до всичко. Всичко.
Абонамент за:
Публикации (Atom)