101% увеличение

Тук има няколко много странни телевизионни програми. Едната от тях е тази, която представя нови книги на пазара. Автора говори пред хора, които обичат да четат. Има доста такива тук. Поне в тази част на САЩ, в която съм аз. Друга такава е програмата на университета, която излъчва лекции от значими учени. За нея някой друг път ще напиша.

Тази вечер един от авторите в предаването за книги говори за книгата, която на бълграски би се превела като "Рим не е изгорял за една нощ". Книгата засяга икономическите проблеми, пред които е изправена САЩ докато се бори за демокрация и свобода по света.

Данните бяха много интересни. Примерно в бюджета за следващата година има: увеличаване на парите за министерство А: 20%, за Б: 5% и т.н

Проблема е, че всичко се увеличава. Няма такова нещо като намаляване. Сегашното правителство увеличава парите за отбрана, парите за образование... намалява данъците, увеличава парите за субсидиране на лекарствата. Навсякъде увеличение.

Как? Ами с печатане на пари. Ами какво ще прави след 2-3 години? Да му мисли следващия президент. По всичко изглежда, че сегашния има други задачи.

Освен това, огромни количества долари потъват в Китай. САЩ изнася към Китай суровини и внася стоки. Стоките са на много ниска цена, но по дефииниця това се нарича колония. Колония, но не Китай да е колиния на САЩ. По икономически данни САЩ е колиния на Китай през последните 10 години!

За една порция...

Струва ли си да спасяваш зайците от лисиците в една гора. Не бива. Ако си много стриктен към опазването на зайците, лисиците загиват и после загиват и зайците. Ако зайците много намалеят може да се погрижиш като намалиш лисиците, но да обесняваш на зайците как да се пазят... безмислно. Лисиците винаги ще ги надхитрят.

Тук проблема с наднорменото тегло е огромен. Без никакви усилия може да намалиш движението до 100 метра на седмица... или дори по-малко. Качаш се в колата и караш до работа. Там спираш в гаража и с асансьора се качаш до офиса. На обяд от офиса до ресторанта и обратно. Вечер от офиса до гаража и от там пред телевизора. Веднъж на седмица или две може да посетиш Cosco и да купиш шоколад, майонеза, пица с каквото ти дойде наум, задължително с двойно мазен кашкавал и Cola за цял месец. Пуканки задължително. Докато си бил на работа TiVo-то е записало филми и шоута, които първо гледаш с мазна пица, така която като захапиш и мазнината се стича и след това продължаваш с мазни пуканки. Важното е докато гледаш посточнно устата да мели нещо.

Правителството оценява проблема като сериозен в края на 90-те. По статистически оценки 1/3 от родените след 2000 ще заболят от диабет преди 50-тата си година. Реално е без значение е колко човека не могат да минат през нормална врата. По-неприятното е, че не умират веднага. Минават години през които са болни от диабет или по-зле, на легло. За тези години са бреме за здравното осигуряване. Пак стигнахме до единственото, което може да накара някой да се помръдне - парите.

Реално проблема наближава мащабите на тютюнопушенето. Опита със спиране на цигарите е неприложим. Проблема с храната е много по-труден. Можеш да забраниш да се пуши защото е "вредно за здравето" (много пари струваш като се разболееш)р но няма как да забранищ да се яде... Не случайно някой от бившите цигарени комании преминават в бизнеса със сладко-мазни продукти. Няма как да ти забранят да правиш все по-вкусни продукти на все по-ниски цени.

Плахи опити са решението парите изхарчени за спорт да са разход. Все е нещо. Интересна първа стъпка.

Донякъде са имали ефект разяснителните кампании от страна на някой организации. Съдя по отговра на хранителната индустрия.

В България можеш да погледнеш и да видиш, че в 100 гр има примерно 12 гр мазнини, 5 грама протеин и 30 грама въглехидрати. И тук можеш да разбереш колко има в 100 грама, но ти трябва лист хартия и калкулатор.

Защо? Защото не е изгодно да напишеш, че имаш 80% мазнини. Може някой да си каже, че това не е за него.

В Австралия на кислото мляко не пише 3% масленост а 97% fat free (без мазнина).
Тук са с една обиколка напред. Гледаш етикета. Там пише 12 гр мазнина. И си викаш. Ей то нищо няма. И здраво похапваш майонеза от буркани по 5 кг.

Ако обаче внимателно погледнеш етикета може да откриеш някой особенности. Всъщност различните фирми имат различен подход. Виждал съм поне 3 различни номера. Примерно тези 14 грама не били на 100 грама. Това са 14 гр от една порция. Някъде по етикета с по-малки букви или просто различен шрифт пише, че една порция била 18 грама. Всъщност по-чесно пише, че този буркан има съдържание 639 грама, а в един буркан има 17 порции!

Хитро? Ето още по-хитрото предложение. Пише, че съдържа 2% мазнина. Някой би помислил, че това е на 100 гр примерно. Или на една порция? Нищо подобно. Това е 2% от дневната порция енергия на човек, който приема около 2000 кило калории на ден. За домашно да се реши системата уравнения за да се намери колко е това като се знае, че един човек 300 паунда приема 2700 кило калории. За мъж и жена са различни системи уравнения.

Хората купуват и здраво слагат по себе си. Поне повечето от тях. И после са щастливи, когато получат талона за инвалиди (неспособен да измине 100 метра сам) защото имаш осигурено място за паркинг точно пред врата на магазина. Слизаш от колата и сядаш на специалното електрокарче, което е направено за хора, които трудно се движат. Такива електрокарчета има не едно и две.

Интересни резултати има и друго проучване. Американците знаят как да работят със статистика и може да им се вярва.

Първото поколение емигранти независимо от средата не страна от наднормено тегло. Ако не си научен от малък да се тъпчиш с храна няма опасност. Тяхните деца обаче са вече истински американци. Много от тях с наднормено тегло, много често с диабет и сърдечни заболявания. Това е за деца под 16 години!

Положението не е трагично. Но може и да стане.

Познаваем ли е света?

Сънувах, че съм пеперуда рееща се в небето. Събудих се. Сега се чудя: Дали съм човек, който сънува, че е пеперуда или съм си пеперуда, която сънува че е човек?

казано от Чанг Зу преди повече от 2300 години!

Нова година в САЩ

Трудно може да се сравни с България. Не бих казал, че е прилича и на Австралия. Тук окрасата в града е приказно красива. Правена е с много пари и от хора, които правят украсата много години вече.

Тук хората зачитат правото на другия да реши как да посрещне новата година. Правото да избереш дали да си сред хора на площада или да си в къщи със семейството.

Аз избрах да съм със семейството. Беше много спокойно. Не се чу нито един вик на съсед, който е решил, че всички трябва да са поздравени. Нямаше пиратки! или дори усилен телевизор. По това, което се чуваше не би могъл човек да определи дали е новогодишната вечер.

Много ми напомня на посрещанията в началото на 80-те. Или поне така, както си спомням. С приятните емоции около елхата и семейните забавления.

Така добре не съм посрещал новата година от дете.