четвъртък, юли 28, 2005

Кинопанорамата

Тук по една от програмите редовно дават филми от не англоговорящи държави. Жалко, че повечето от филмите няма да се дадат по българската телевизия. И не защото са скъпи. Повечето добри филми, които гледам са европейски. С малки изключения са от преди 10 години или повече.

Няколко пъти попадам на невероятно силни филми. Поредният беше снощи - Satin rouge -Tunisia.

Както винаги в големите филми, имаше 5-6 много добри актьора и много малко реплики (справка "Козият рог" на Иван Андонов).

вторник, юли 26, 2005

Убиец

Дефиниция на убиец според английския речник.

убиец - човек, който е отнел живота на човек или много хора без да му е позволено от закона. (To take the life of (a person or persons) unlawfully)

Как ли се дефинира думата според българския речник? Или европейския? Надявам се да не е така...

понеделник, юли 25, 2005

Табели

Това са табели, които съм видял в Бръзбън. Трудно се превеждат на български и не само заради езика.





Параклиса

Единственото летище, на което съм виждал параклис е в Оукланд. Интересен отговор дават новозеландиците на въпроса "Безопасно ли е да летим?"

неделя, юли 10, 2005

Надписи в небето

Надписа се прави от малък самолет, който изчертава в небето с разноцветен газ различни букви и знаци. Надписа може да се чете около 30 мин. Може би зависи и от въздушните течения, но повече от това не съм виждал да се задържа.

Като го видях първия път реших, че вероятно е име на жена. Семейно преценихме, че става дума за предложение към австралийка. Поцъкахме с език колко оригинално е да направиш предложение в небето пред целия град. Интересна идея и много добре реализирана.



Разказах на колеги какво съм видял и какво предполагам че е. Те се позасмяха. После казаха, че идеята е много добра, но няма нищо общо с тези надписи. Тук има застрохователна компания NRMA, за която и аз знаех. Хората го произнасяли като слагали едно O. Това е причината така да се рекламира в небето.

Почти всяка събота и неделя, когато е ясно, може да се видят в небето над Бризбън подобни надписи. Интересен начин за рекламиране. Хората се обръщат и гледат как самолета бавно изписва буквите. Не би трябвало да е скъпо и нищо чудно и над България да се появи този начин на рекламиране.

събота, юли 09, 2005

Книгите по книжарниците

В голямата книжарница (Borders) има компютъризирана система за намиране на книгите. През 20 метра има сложени компютри с които може да попиташ за определна книга (име, автор, ISBN). Получаваш отговор да отидеш на рафт номер и ще я видиш. Ако я няма ще има цената и възможността да си я поръчаш за доставка.

Няколко пъти търсих книги, които ги нямат.

Днес с изненада видях две от тях. Не мисля, че е случайно. Особенно за едната. Не съм сигурен колко човека ще се интересуват от това - Programming in Prolog - Clocksin & Melish, 1987.

Мисля, че доставката я правят според системата за търсене. Системата дава точна представа от кои книги се интересуват хората. При следващото зареждане вместо да се мисли какви книги да се внесат просто се ползва системата за търсене. Книгите, които са потърсени и не са били в наличност се доставят.

Може да "поръчаш" книга като я търсиш в системата често. Разумен подход!

Късметлия

Австралийците обичат да пътуват. Имаше интервю с един от оцелелите австралийци след атантатите в Лондон. Този човек определено е късметлия. Дори смятам, че трябва да публикуват къде смята да ходи при следващите си пътувания.

Бил е на остров Бали и е излязал от заведението няколко минути преди взрива. Оцелял е с уплаха и леки контузии. Това беше преди 3 години. Загинаха 120 австралийци. Може и да греша точното число, но бяха повече от 100 човека.

Успял е да оцелее и по време на цунамито. И там имаше доста загинали австралийци. Бил е на почивка точно тогава и то на един от островите, които бяха най-силно засегнати.

Вчера е бил в Лондон и се е намирал в района на един от взривовете. Не успях да разбера дали е бил в метрото или е чакал някой пред метро станцията, но отново на косъм както се казва. Разказа за пушека и мириса след взрива, окървавените хора и паниката. Както за перфектните действия на полицията и пожарната веднага след взрива.

Пак е оцелял. Определено има усет къде да ходи на екскурзия. Според това, което каза подразбрах, че след Бали следващата екскурзия е била на островите разрушени от Цунамито. Сега решил да отиде в Лондон. Между тези места не е имал друга ексурзия!

четвъртък, юли 07, 2005

Бъ'л'гария?

При едно вътрешно пътуване към Лос Анжелис имах удоволствието да бъда обграден със специално внимание. Почувствах се важен и значим за целия полет.

Случи се на летището в Сиатъл. Полета е вътрешен към ЛосАнжелис и не би трябвало да бъде по-важен от примерно Сидни към ЛосАнжелис. Или примерно ЛосАнжелис - НюЙорк.

Малко преди да вляза за CheckIn-а трябваше да си покажа паспорта. Един левент с кристално бели зъби погледна паспорта и каза "Бъ'л'гария?". Погледна ме и каза: "От тук господине" и трябваше да мина по един тесен коридор напред, напред.

Там беше един индианец. Истински. По цвят. По форма и височина беше 160. И на височина и на килограми. После дойде и един господин с леко арабски чарти.

На нашата специални група беше оказана честа да бъдат подробно и внимателно проверени от 8 човека.

Индианеца имаше невероятен шанс за преключение. Истинско преключение с подробно описание в рапортите на охраната.

Когато му казаха, че трябва още по-подробно да разфасоват багажа докато той стои бос и по риза, човека взе да псува. На не много висок глас, но от сърце и без конкретна цел.

Хората от охраната го обиколиха и без съмнение щяха с удоволствие да се възползват от случая да покажат малко физическо превъзходство. Беше въпрос на време да го изнесат.

Размина се когато индианеца реши да не пропуска пътуването и продължи на ум да им благодари, че му обръщат това внимание. Охраната взе подробни проби от багажа му за химически анализ. Нищо. После го помолиха да седне на един стол и го накараха да си вдигне босите крака на 50 см от земята. Много интересна гледка. Проверяваха го с метало детектори. После прав, после с гръб после с опипване.

Аз зная какво е учтиво да те помоли държавния случител: бихте ли си вдигнали крака? Задръжте. Сега другия. Малко по-сисоко моля. Задръжте. Станете. Застането тук. Стъпалата да са на тези точки. Вдигнете ръцете. Така. Обърнете се. Така. Сега ще ви опипам. Така. И тук. Добре. Може да седнете на стола.

Цялата група беше проверена детайлно по този начин. Единствено багажи ми беше малко по-пощаден от този на индианеца. Само с леко разкопчаване на ципа на една от чантите за да се вземе проба за химически/бактериологичен/радиоактивен анализ.

Направи ми впечатление, че по филмите процедурата по опиването не е пълна. Спестяват време като не я дават в детайли. Сериозно си ни опповаха без да правят изключения. Интересна гледка. Бос, по риза и без колан с вдигнати ръце. Да се чуди човек дали е виновен или не е?

Според мен участието ми в групата за специалното отношение се дължеше само и единствено на Бъ'л'грия!

Шах

Тук според колегите има два спорта, които са за хора от източна Европа - волейбол и шах. По дефиниция всеки дошъл от там е добър на волейбол. Без значение колко е висок и дали е пипал топка в последните години. Щом си от там значи играеш волейбол и си добър в играта.

Въпроса с шаха е малко по-различен. Ако си от бивша комунистическа страна вероятно цял живот си играл шах. Дори не си помислиха за футбол (soccer). Повечето бяха убедени, че шаха е националеният ни спорт. Все пак България е комунистическа страна (е да де.. била... ама вече не е? нали не е? нали?)

Всичко това се случи поради факта, че казах колко красива игра е шаха. Не биваше. Сега за пореден път трябва да обеснявам.

Да, имаше комунизъм, но комунизма не е това, което си мислите. Дори най-лошото не е това, което са ви казвали. Вярно, че беше различно, но по онова време аз си мислях, че повечето деца в капиталистическите страни за боси и работят от сутрин до мрак в някоя фабрика. Долу горе вие сте толкова далече от представите ви за комунизма колкото аз бях тогава за вашия живот тук.

Тук да ти кажат, че си комунист е по-лошо от фашист. Сега се сещам, че май и в България вече е така.

сряда, юли 06, 2005

OzEnglish

Правя опити да уча думи, които обикновенно не виждаш изписани. Гледам BigBrother в австралийски вариант. Бих казал, че общото с предаването в България е името и приниципа. Австралийския вариант (пето издание) беше широко обсъждан по медиите тук поради:

1.Непростойния език. Което за мен не беше изненада. Изненадах се първи път когато колежка по повод на нещо, което не се получи както тя очаква каза - Oooo Shit.... F*ck, F*ck, F*ck... Младо момиче на около 20... Не знам, но все ми се струва, че не и прилича да псува като файтонджия. Това все пак не е единичен случай. И при други добре образовани за тукашния стандарт жени се случва.

2.Показване на непристойно за пред камера поведение - секс. Онази история с българския BigBrother изглежда смешна пред това, което се случва в тукашния вариант. Е далеч е от porno филм, но нещата, които дават са без възможност за съмнение.

Появиха се различни организации, които приканваха хората да обявят бойкот и да не купуват стоките на команиите рекламиращи в BigBrother. Подканваха организаторите на предаването да се върнат към варианта от предните 4 издания. Други пък казаха: Погледнете това е живота. Нашите младежи наистина не се замислят дали и кога и с кого. Това е живота и затова е толкова популярно шоуто.

И така. Интересно. Особенно Uncut (нецензурирана) версия. Много неща може да се научи за австралийките. От мъжка гледан точка българките са доста по-красиви (и с и без дрехи), по-слаби и далеч по интересни (не толкова лесни).

Но за английския. Аз се притесних, че разбирам около 30-40%. Попитах колегите, които са австралийци и те казаха, че разбират 80-90%. Останалото...

Пълно е с думи, които ги няма по речниците. Или поне в речниците за английски език. Виждам по книжарниците дебели речници на австралийски английски. Може би там ги има, но не смятам да се задълбочавам.

BigBrother - твоят учител по уличен английски!

Изборите в България

Не гласувах. Бях "безотговорен" на поредни избори. Така и не мога да се реша да гласувам "против" или "щото турците ще гласуват". А и не е толкова просто като преди години просто да идентифицираш "врага" на своя "враг".

Всеки път имам чувството, че ме запитват "Коя ръка искаш да ти отрежем?" и имам избор - лявата или дясната. Сега въпроса е по-широк - "Кой крайник искаш да ти отрежем?" и избора е доста по-сложен.

Задавайки ми този въпрос очакват да имам "отговорно" поведение. Да погледна сериозно на моето бъдеще и сам да избера какво точно да ми отрежат. Но пък ако не искам? Ако съм решил, че не искам нищо да ми режат? Особенно бъдещето на децата ми?

Решавам и отпътувам. И странното е, че след като съм решил да не живея в България поне още няколко години пак мога да избера какво да отрежат на някой друг в България. На някой приятел или роднина. Защото имам право да? Право да какво? Да се върна?

Не бива хората, които трайно отсъстват от България да имат право да гласуват за управлението в следващите години. Не е честно за тези, които живеят в България. Без значение дали и за кого биха гласували.

Така се случи, че по време на изборите бях в САЩ. Чух много странни неща: "Да гласуваме против комунистите." Ехо? Има ли някой? Какви комунисти? Та това беше рефрен преди колко години? 8-10. И как този човек ще гласува? За кого? "За", пардон, "Против" комунистите. Кой реши, че той трябва да гласува и да определя живота на тези, които не се чудят в кой FoodCourt да обядват...